ZLATENE

Изкуството на позлатата

Изграждането на фона, светлините и детайлите в иконата със злато и поне на ореолите в стенописта е един от най-трудоемките, скъпи и ефектни етапи в иконописта. Набавянето на материали и инструменти и усвояването на техниките си струва заради красотата на полираното злато и автентичността и изяществото, които то придава на иконата. Златенето с различни нюанси на каратовото фино фолио (от сребро до червено злато), златният пигмент, колоидното (разтворено) и „твореното” злато (претрито и утаено от листове в гъст воден разтвор на гума арабика или в мед, които после се отмиват и после ползувано като водна боя) не може да се нарече задължително ако иконописците не се изкушават да прибягват до евтините имитации граничещи с кича. Иконата може да има фон и ореоли в бяло, кремаво, охра или в ярки цветове, както и златните щрихи могат да се заменят с бяло или бледожълто. С учебна и производствена цел е приемливо да се позлатява със свободен или трансферен шлагметал в различни отенъци, който не се докосва с открити ръце по време на работа и не се лепи с водоразтворими съставки за да не се окисли или се прилепя и лакира с лак, който възпрепятства окисляването. Още по-прост вариант е алуминиевото домакинско фолио или друг станиол, който се доближава по дебелина до едновремешния варак и е лесно и евтино за експериментиране - може да се покрие с жълт лак, прозрачен с добавяне на шафран или друг оцветител - може и в друг цвят, но трудно се заполира по краищата ако не е залепен на миксион. Също толкова непривично е добавянето на брокатни обемни бои, пайети и текстилни украси, инкрустирането с пластмаси и стъкла; обковът от алуминиево фолио от тенекии от напитки се прави лесно с ножица и няколко гравиращи инструменти като игла със заоблен връх, с които се отбелязват орнаменти от двете страни върху гума и се получава релеф, който се залепя или прикрепя с пирончета. Още един още по-неприсъщ на иконата начин за златене е печатарското фолио, което се залепва с C200 или се нанася с топлина, но този материал е предназначен повече за хартия в книговезките дейности. Миниатюрите върху хартия, резбованите иконостаси, иконите на стъкло и други повърхности също се рисуват и позлатяват по сходен начин - върху мазна или обезмаслена основа - и според това дали грундът е омекотен и доколко е полиран под златото.

Друг не напълно приет начин е споменатото прилепване на златото върху миксион сварен от бира и гума арабика, маслен или акрилен, пресно изцеден или изушен чеснов сок, а и изобщо върху някакъв лак - както се лепят хартиените икони върху блажната боя, с която е намазана дъската. Тези начини не дават възможност за огледално полиране (може би донякъде масленият миксион) дори и при грунд направен от алабастър, зъбен прах, синтетична или булонска креда с добавен определен пластификатор. При шлагметала лепенето на маслен лак помага да се изолират и двете страни на листчето за да се удължи максимално времето до окисляването. Най-трудният момент е отстраняването на несполучливо покритие на фона - шлагметалът се шлайфа до грунд на сухо (защото ако отмиваме и боите, може да се отмие и слой от грунда). Друг начин е със спирт или разтворител - по-лесен за златото.

С естетическа цел се употребяват: боя от „златен” пигмент и емулсия, златни, сребърни и медни - гвашови, темперни, акрилни и маслени бои. Приемливо е заместването на златните фонове и ореоли с охри или сложни смеси от топли и искрящи цветове, както и директно използване на чисти ярки, топли и интензивни цветни петна, на качествени обкови, емайли и т. н. За иконописците е въпрос на чест и професионална компетентност да владеят техниките на позлатата на полимент, пробастъра, асиста, позлатата на релефен грунд, щамповането на орнаменти и полирането на плоскост и ореоли, но несправянето с тези техники не бива да е препятствие, защото винаги може да се възложи на друг човек или да не се изпълнява.

Полиментът - боло или болус може да се закупи в готов вид или да се стрие от буца, с бръснарско ножче, да се счука и стрие или смели, но тогава се прибавят още съставки по рецепта, включително и пигмент за оцветяване ако искаме да променим цвета. За сребро се предпочита черен или син полимент, а за злато - червен, вишнев, жълт охров... При домашното приготвяне на полимент се внимава за мазнина по ръцете, а при закупуване гледаме да не купим акрилен или любителски, защото той не може да се шлифова ако го нанасяме плътно, а се рони. Повечето иконописци нанасят полимента много тънко, смесен с разреден с вода утаен при избиване и престоял един ден белтък или съвсем вкиснат на слънце белтък, прецеден и разреден с вода. Полиментът може да се смеси с топъл туткал или желатин или смес от двете според състава на грунда. Може да се нанася на слоеве - тънки или плътни 4-5 ръце в една посока), шлифова се или само се полира с парцал, а после се активира с 30% спирт - 90% 1:3 с вода, 45% спирт, водка, ракия 1:2-3 с вода или направо 22 % домашна ракия - омокря се няколко пъти, а за по-малки части със затопляне с дланта на ръката, сешоар, дълбок дъх и само приглаждаме леко златото - то се опъва само при изсъхването. Трансферното злато се полага на матов полусух от спирта полимент или на мокър - ако е с белтък, а свободното - в локва като се оставя да се прилепи в процеса на стягане на лепилото, а не се притиска веднага след залепянето. Прилепването на златото върху миксион става с памучен тампон или мек гумен валяк, за предпочитане през лъскава хартия, целофан или найлон, както някои правят и заполирането. 

Злато върху злато за корекция и по-добра плътност или върху каратово сребро за плътност и икономия се лепи с ракия, шеллак или дъх между двата слоя, но най-правилно е с рядък желатинов разтвор. Долният слой се полира в една посока, горният в двете. Последователността е обратно на часовниковата стрелка, от ръката, с която работим и мястото с инструментите, първо с плосък зъб, напред-назад, леко и бавно, после с объл зъб, кръгово, с натиск и бързо като затопляме ахата на китката си, но някои правят точно обратното на всичко това, включително сменят ахатите да са студени. Помага докосването на ахата до восък или платче натрито с бял восък, което се докосва и до златото.

За да не се залепи златото в пространството предназначено за нанасяне на бои - намазваме с жълтък или специален силикон, който после се отмива или изстъргва, изрязваме парче хартия, облепяме с хартиено тиксо, но някои не защитават повърхността за боите, но после я почистват със спирт и скалпел - а полиментът може да си остане милиметри навътре в изображението за да не повредим златото. Внимава се шеллакът да не премине в грунда, особено крайния лак ако го поставяме на този етап. За да не прилепне златото над боите ако се злати накрая - се препоръчва пудрене на боята с креда или пигмент и тампон за нанасяне на грим, но без да засегнем полимента. През цялото време на работата, но особено след златенето, иконата стои увита в мек плат и се открива само работната повърхност за да не се повреди. Може да се лакира още отначало след позлатяването и полирането. При работа на повърхността - под ръката се подлага плат, салфетка, кожа, лист, картон, линия, пръчка, специално столче от половин кръстачка за елха или от дъска с две летви отстрани и др. При позлатяване може да се направи хартиен заслон около кожената възглавничка или парчето хартия, където се реже свободното злато и около работната повърхност за да се спре движението на въздуха. Златото залепнало извън очертанията може да се почиства и със стъклен графит. 

Трансферното злато - тънко или с двойна дебелина обикновено се лепи на миксион - маслен или акрилен, оцветен или прозрачен, сгъстена бира с или без гума арабика или само чеснов сок, изсушени и после от блокчето се взима с четка и вода като акварел. Трансферното злато и сребро, дори и да е двойно дебело, не може да прилепва добре към полимента (някои го прилепят към миксиона дори с удар по границите на парченцата или листчетата) или кредата и да се полира хубаво, освен през фолио, гланцова хартия, целофан и др., защото има своя фактура и е по-добре да си остане матово, но мнозина го полират ако е двукатно и се репят два слоя като първия се полира и мине леко с тампон с чист алкохол. Не се лепи добре в локва от водата за златене или в 30% алкохол към който може да се добави и малко желатинов разтвор или захар за по-добро залепване, защото течността и омокрянето на хартията пречи на отлепянето от листчето, но ако е попила малко и листчето се намокри откъм гърба с вода или с разтвора, поема добре тънкото фолио и после натискът го залепя добре. В същото време омокрянето откъм гърба на листа с алкохол може да помогне на хартията да се отдели от фолиото и няма проблем, че това матира златото. Възможно е долният слой да е от шлагметал (поталь, бронз).

Шлагметалът като имитация на златото и алуминиевото домакинско фолио, което подобно на среброто може да се лакира с жълт лак за наподобяване, но това оцветяване граничи с кича, могат да се лепят на обикновен краен лак. Обикновено се чака масленият миксион да позасъхне, което се установява при допир (за да не се лепят власинки подът се мокри и иконата е в кутия или шкаф или поне наклонена с гръб и опряна в стената на единия си лицев ръб); някои иконописци нанасят лака и продължават да минават повърхността с четката, докато попие и е готова за лепене. Преждевременното залепяне на по-плътно фолио позволява внимателно моделиране с мек инструмент по меката повърхност на фолиото. След засъхване фигури се щамповат с метален профил (като наборите накрайници за отвертки) и чук, но срязването на фолиото, особено на истинското злато, не е съвсем естетично, както и орнаментите с остри ръбове под златото.

Истинското злато се лепи най-добре на малки парченца като се захлупва с тефтерчето на кожа, вестник или специална кожена възглавница, реже се с идеално чист и сух нож и се поема със специална плоска четка (чрез мазнината, която поема като се мине по косата, лицето или по гърба на ръката намазан с крем) или топче пластелин от черен хляб за малките парченца, с мокра или навосъчена плътна хартия (или синтетичен материал флизелин (подлепващо за дрехи, перяща салфетка, които могат да се прикрепят на пластинка с дръжка). Четката за злато не бива да се докосва до алкохола или лепилната вода, нито спиртът да отива по лицето на златото. Лепим парченцата в момента, между две вдишвания и по средата на Иисусовата молитва, ако казваме по време на работа. Руските иконописци работят различно с маслен миксион и мордан (върху слой червеникава боя), защото в единия случай може да се полира с памук, а при другия остават власинки. Популярен начин на златене е подливането на алкохола, след като листчетата са прикрепени към основата с по една точка във всеки ъгъл и течността се отлива от другата страна. Наклонът на дъската при това подливане е точно 5 градуса и това се прави бързо за да не се размекне грунда.

Щамповането или чеканка

Асист

бляскавите щрихи и златните орнаменти се рисуват не само с творено злато, но и с апликация върху чесново, бирено или белтъчено лепило с пигмент за да се вижда рисунъка и върху напудрена с креда основа (и бои с малко или без жълтък) за да не хване там златото. Рисунката се минава без повтаряне, слагат се златните листчета и се почиства с памук, мека четка или валяче или топче от хлебна гума, смачкан бял хляб или канцеларска дъвка, полира се след същото време и по същия начин - важното е да не падне при олифенето, затова се минава с шеллак, не маслен, който може да омазни цветните фонове.

Пробастър

За да рисуваме върху злато - минаваме с белтък и вода 1:1 без да покриваме блясъците в иконата, които ще останат открити, а след изсъхването рисуваме почти акварелно за да прозира златото под боите; друг начин да хване боята (също и на буквите и ореола над лакираното злато) и да можем да издраскваме нанесената по-плътно боя в определена форма (орнамент, щрих и пр. за да изпъкне златото отдолу, смесваме боята с капка перилен препарат или волска жлъчка (синтетична - от художествените магазини, но държана в хладилника или от кланница, но с малка трайност); трети вариант е минаването с рядка жълтъчна емулсия с няколко капки течен сапун или друго повърхностно-активно вещество като волската жлъчка Ox gall и след изсъхване - нанасяне на тънък слой боя и след нейното пълно изсъхвъне - издраскване със заоблено острие; най-крайният вариант е минаването с тънък слой шеллак или краен лак преди нанасянето на боя за пробастър при същата технология - за да се захване. Интересно е, че някои иконописци смятат, че добре залепеното на полимент злато може изобщо да не бъде лакирано, други предпочитат да защитят предимно златното покритие с противоударен лак. Издраскването става с гладко заоблено острие. Някои иконописци позлатяват само под мястото, където ще се вижда, други покриват цялата дъска с по-нисък карат злато и след това рисуват и така са свободни да издраскват много повече украси, включително и щрихите на светлината. Все пак е добре под личното златото да се поизтрие леко. Според Николай Шелехов, позлатата върху мрамор се прави върху втрит с пръсти полимент с белтък, а върху метал се нанася олифа, след това белтък, а накрая - дамаров лак.

Релефен грунд

За изработката на фигури по релефа, които впоследствие да се позлатят могат да се използват най-разнообразни техники и инструменти за накапване след грундирането, апликация с нишки или гравиране по готови шаблони, с натиск, с длета, замби и др.; страничните цокли могат да се направят с ивици платно в грунда. При декорацията се внимава, както и при рисуване на детайлите - да не надребним формата с елементи с по-силно въздействие от цялото и, разбира се, да са прецизно направени, ръчно или с техника.

Полиране

Ахатът за полиране (сердолит, кучешки зъб от глиган, вълк, мечка, шлифован с шкурка и полиран, стъклено топче, епруветка, гладко камъче и др.) може да се фиксира на пергела с метална тръбичка като четка, да се захване на дръжка по някакъв начин (с ластик или тиксо) или да се захване в тебеширодържател, автоматичен молив за креда, обикновен верзатил, накрайник на електромотор и пр. като вътрешната му част се увие за да не се издере от механизма. По примера на иконописеца Даниел Некулае, златото върху маслен миксион върху полиран с ахат до блясък грунд може да се полира кръгово в ореолите с гумичка изрязана с помощта на тръбичките, с които се предпазват четките, а след това захваната в тази тръбичка към  коляното на пергела. Също така може да се захване гумена капачка за молив, молив с подострена гумичка, инструмент за рисуване с маслен пастел, уред за гравиране или всякакъв друг инструмент, който дава желания резултат. При кръговото полиране обикновено не се рисува линия, която да очертава ореолите. Класическият начин за кръгово полиране предполага фина креда за грунда, мед или друг немазен пластификатор в грунда (и в полимента) и ахатов връх, който да се прикрепи в пергела - игла или по-голям къс за по-голямата част за захващане към пергела. За да се гравира спокойно и с пергел и със свободна ръка, грундът трябва да има достатъчно лепило и пластификатор за да не се разпада и троши, да подава леко на натиск, колкото да се вдлъбва, но да е здрав, макар и фин. Гравирането под грунда е по-добре да се прави с инструменти, които да не оставят дълбоки следи и остри ръбчета, защото после там златото ще се разкъса и вдлъбнатините ще се запълнят с прах и ще почернеят. Но, все пак, оставените от инструментите следи не бива да се заличат при полирането и затова обикновено остават матови. Над златото, ако не е полирано може да се рисува с ахатов инструмент, който ще даде лъскави полирани фигури. Над полираното злато се щампова със замби с различен профил (напр. накрайници за отвертки, борчета, пирони), които се набиват с гумен или дървен чук или парче точилка облечено в маркуч - контурите на фигурките оставени от това щамповане - чеканка - са остри и нарушават гладкостта на позлатата, затова може да се щампова и с ахатов инструмент, но не и със скъпите зъби за полиране и внимателно за да не се счупи ахата. Тънък ахатов накрайник може да се изработи лесно с подходящи режещи инструменти и да се заглади със съответните: шмиргел, пили и шкурка, както и да се прикрепи с тънко алуминиево фолио от кенче, туба за боя или четка - на мястото на космите. Трудността на тези украси е в това, че се съобразяват с точния момент за полиране на златото, в зависимост от времето на залепване на листчетата в отделните части и ако иконата е пресъхнала или още влажна на едно място, то трябва да се изчака или съответно да се затопли и увлажни. Сложните красиви рамки на няколко нива, покрити с формовани орнаменти извайвани по механичен път върху грунда и позлатени крият очарование като увенчават творбите на иконописци като Малин Димов; също така впечатляват с изящество обковите и свободно рисуваните златни фонове на иконописците Димчовски, но тази тежка и скъпа украса едва ли би допринесла към труда на иконописци с по-стенописен стил или с по-скромни изобразителни възможности. Но от друга страна, понякога красивата декорация на рамките и фона и в самия образ - одеждите, второстепенните елементи и самото влизане в детайл, а дори надребняването на големите форми, могат да компенсират известни неумения на иконописеца, например, в преливанията по телесните части и драпериите, а защо не и проблемите в пропорциите и движенията, както и разминаването с оригинала и каноните. Украсата на всяка една икона зависи също и от самия сюжет и образ.  Резбованите рамки се завършват по правилата на художествената обработка на дърво, но тя включва възможността за полихромен релеф - грундиран и оцветен и за позлатена на полимент дърворезба - за предпочитане е тази резба да не е фабрична, а изцяло ръчна изработка. 

Практиките на позлатяване варират от огледалната повърхност (включително и полирана огледално за да се захване здраво и после матирана с матов лак или друг разтвор или финно надраскана с инструмент), през фалшивото злато, лакираното с жълт лак каратово сребро и достигат до умишлено повреденото златно покритие на изкуствено състарената икона (на проядена и отчупена дъска). Голяма част от тези имитации се приемат за кич - безвкусица, тъй като състаряването не е постигнато по естествен път, не е коректно естетически и богословски, но се допускат ако иконата се прави внимателно за да се впише в определен интериор или да отговори на виждания на потребителите и поръчителите. По принцип, позлатата на иконата, макар и дълбоко символична и характерна за византийската естетика не е задължителна още от ранното християнско изкуство и носи елемент на имитация на златото в мозайката, а изобилието от орнаменти крие известно сходство със стиловете в западното изкуство, особено с барока и особено в обковите и вотивите. Затова по-добре да е истинска или изобщо да отсъства за сметка на охрите, които я заменят. Също така и рамките и червените линии с богатата богословска символика, която въплъщават, могат да отсъстват.