OSNOVA

Дървообработване, грундиране и шлифоване на основата за иконопис

Дъската, платното или стената като основа за иконопис могат да са готови. Самостоятелно приготвените са по-качествени и икономични, но изискват от иконописеца някои готварски и строителни умения. Информация за грундирането днес е достъпна в изобилие в Интернет, но е за препоръчване да се експериментира. Проучването и експериментирането са като застраховка в иконописта. Прецизността, търпението и старанието на този етап са част от духовното занимание с иконопис и подсигуряват успешното изпълнение на следващите етапи на работа, както и качеството и трайността на произведението във времето. Навиците по създаване на здрава основа за иконопис подпомагат увереността при изписването, защото чрез повторение се опознават качествата на създаваните основи и се привиква от опит с начина, по който се работи на тях и как попиват боите. Първата стъпка за изработването на качествена основа е подбирането на хубави, безупречни материали и инструменти; следва намиране на удобно пространство и набавяне на средства за безопасност за приготвяне, нанасяне, шлифоване и сушене на грунда – без прах и резки температурни промени. Приготвя се свързвател, пълнител, пластификатор, консервант и оцветител, а също така и подходяща хубава бояджийска четка (широка колкото да влиза свободно в буркана, и както  препоръчва Елена Ильинская - шпатула от използвана банкова карта, от която е отстранено цветното покритие с фина шкурка), шкурка, плат (не синтетичен, защото е чужд на естествените материали и не попива така добре лепилото, не вълнен, защото се прояжда от молци, не прекалено груб и твърд - предварително попарен, изпран и изсушен за да се свие преди залепването, а не по време на грундиране, когато ще огъне дъската към лицето на иконата); приготвя се нагревател и съд за водна баня, термо-кана за претопляне на грунда в съд с гореща вода без нагревател или съд с двойно дъно (напр. за варене на мляко); хубаво е вътрешният съд да покрива външния за да държи водата топла, но също и да е висок за да не се изпарява водата от сместа, а и удобен за бъркане преди всяко нанасяне за да не се утаят или изплуват някои от съставките и четката да поема различна по състав смес.

За иконната дъска е нужна хубава здрава основа от цепена по радиусите, а не разбичена дъска (ако е разбичена - най-хубавата дъска е по диагонала, защото не се огъва, а после близките до нея) или плоскост получена чрез залепване на летви с еднаква посока на огъване, или имитация на дърво получена чрез пресоване на дървени частици (МДФ и талашит) или чрез залепване на тънки слоеве дървесина - шпертплат, които не се огъват). Почистват се и се облепват с тиксо и найлон пространствата, които ще се предпазват от замърсяване – страните на дъската (при стенопис - аксесоарите от интериора по стената) за да се избегне увреждането и да се спести време от чистене. Внимава се да не се докосва повърхността, която подлежи на грундиране за да не се омазни от ръцете (ако не са измити със сапун или спирт или ако не се работи с чисти гумени или платнени ръкавици). За всеки случай, дъската може да се шлайфа или изтрие с парцал със спирт или амоняк или друго средство за обезмасляване. Поставя се основата удобно (опъва се платното, след като е попарено, изпрано и изгладено; чеповете (чворовете) на дъската са предварително изолирани с акрилно джесо, кит за дърво или смес от оцет и жълтък – китваното място е засъхнало; повърхността е надраскана със специално ренде или с острие (особено ако е синтетична или полирана) – за да хване по-добре; въздухът и пода са овлажнени за да не се вдига прах. Прибира се косата и брадата и се проверяват добре четките да не пускат косми; облича се работно облекло и се слагат ръкавици ако грундът е синтетичен, носят се предпазни очила ако грундът съдържа вар и се поставя маска на лицето ако материалите съдържат олово и особено при шлифоването, когато може да се добави и прахосмукачка независимо от това дали се работи с машина или на ръка; проучват се указанията и съставките на материалите за безвредност при работа. При наличието на подходящ климат се грундират основи, които да подсигурят иконописната работа за през цялата година. Зидарията, мазилката и шпакловката на храмовете се прави най-добре през пролетта на предходната година за да има време да изсъхне добре и да не се налага сушене на сградата с техника. По възможност в мазилката се добавят счукани тухли и смлени кълчища или сухо сено от фина трева за подобряване на следващите етапи. Обработката на стена е част от интериорните строителни работи, а подготовката на дъска е повече приложно изкуство, отколкото дърводелско. Дърводелците слепват летвите на дъската в редуващи се противоположни посоки на огъване, докато иконописците предпочитат общата посока на огъване за да може грундът и боите да се огъват заедно с дъската, а не да се напукат при напреженията на уравновесяване на различните посоки на огъване на елементите от дъската; в дърводелските работи се предпочита слепването или дори прикрепване с винтове и пирони на кушаците (шпонки), докато иконописците ги поръчват от по-здраво дърво, но подвижни за да могат да следват посоката на огъване на цялата икона. В иконописната дъска, която символизира дървото на Кръста не се коват пирони - иконата се поставя на рафтче (т. нар. миндерче в старите църкви) или за окачването се предпочита малка вдлъбнатина или пирони в стената, на които иконата стъпва. Към дъската или стената може да се добавят различни видове плоска или релефна, златна или цветна декорация. Дъската може да се резбова или в нея да се вдлъбне  корито (ковчежец) 3-5 мм или то да се наподоби с прикрепване на рамка от летви към лицевата страна или чрез залепване на ивици фурнир с притискане. Наличието на този цокъл затруднява грундирането (слагат се отделни ленти плат или цялото платно се реже по ъглите с нож), но предпазва образа (като се опакова с два картона и се върже с канап, служи за опора на ръката и линийката при рисуване и има символично значение на прозорец и напомня Ковчега на завета, дверите на Соломоновия храм, древните домашни олтари, яслите и пещерата на Рождество, камъка на помазанието и Божи гроб и др. По принцип, дъската за иконопис се добива от диагонала на трупите или по радиусите на разполовените трупи (някои иконописци предпочитат дървета отрязани късно през есента или зимата, когато соковете са по-малко, други режат дърветата през пролетта, когато дървесината е напоена със смола, трети добиват различните дървесни видове по различно време според смолистостта им). Най-добър материал е кипарисът, после липата, която е лека и лесно се резбова, подходящи са бука и черешата, донякъде дъба, клена, бряста, крушата, ореха и др.; най-неподходяща е тополата, брезата, ясена, след това чамът; бамбукът трудно попива лепилото, липата се резбова хубаво, лека е, но пък е мека. Символично се избягва трепетликата свързана с кончината на Юда, а вероятно се предпочитат и трите дървесни вида, от които е бил скован Честния и животворящ Кръст Господен (кипарис, кедър и лиственица). Важно е в дървесината да няма много смолисти канали, от които впоследствие да избият петна на иконата, а също и да няма големи чепове, защото те поемат лепилото в по-малка степен и съхнат различно, при което е възможно да излязат над повърхността и да повдигнат грунда. При слепване на дъска за икона от парчета - обратно на дърводелството - се търси еднаква посока на огъване на частите и свободно свързване на напречните крепежни елементи - кушаци (вътрешни или външни), което да позволява придвижване (не бива да са лепени или заковани). Иконописният слой е от страната на въображаемия център на ствола, от вдлъбнатата страна на кръговете - противоположна на посоката на изправянето им или от издутата страна на евентуално огънатата при изсъхването си икона. Суровият дървен материал се облепва в отрязаните си части с туткал и хартия и съхне (поне година) на умерена температура за да не се напука. Добре е дъската да е нова или поне здрава - кисната дълго във вода и изсъхнала добре (корабна, от буре или каца и др.) няма да се огъва повече, но не бива да е гнила. При дъската могат да се приложат някои от методите и принципите за техническо и декоративно дървообработване. Загладената дъска може да се набразди с острие в осем различни посоки за да се хване платното по-добре - това е задължително за основа от шпертплат или талашит. Ковчежето може да се издълбае в по-дебелата дъска или да се слепи като рамка върху по-тънката; може да има три стъпала на рамката по образец на древните домашни олтари и на входа на Соломоновия храм, но това може да се постигне и с добавянето на рамка с такъв профил след завършване на иконата, както и с тънки ивички фурнир или ивица плат при грундирането и да е съвсем условно.

Повърхността за грундиране трябва да е суха и обезмаслена за да хване лепилото максимално добре. Дори мазнината от пръстите трябва да се избягва като се работи с ръкавици или като се отстрани с шлифоване или изтриване с парцал със спирт или амоняк за всеки случай.

Грундът също може да е готов – джесо, фина шпакловка, замазка, латекс като разреден вариант и кит за дърво - като концентриран, към които може да се добавят необходимите съставки до постигане на качествата на акрилно джесо (левкас, στόκος, putty, chit). Синтетичните свързватели (и в грунда, и като медиум в боите, и като фирниз за пропиване, и като защитното покритие) се нанасят на тънки слоеве от разредена смес за да не се получи напукване и излюпване. Валячето, шпатулата, пръскалката (аерографа) и гъбката помагат за това като подобряват дисперсията на материала върху основата. Синтетичните свързватели днес са все по-устойчиви на времето и атмосферните условия (особено на ултравиолетовите лъчи), но за целта съдържат вредни вещества и безвредността за човека и природата им се подсигурява в специализираните марки био материали, които са скъпи (например, силикатните бои с водно стъкло). Синтетичните лепила се избягват, когато е нужна обратимост (защото във времето затрудняват реставрацията) - смесите с тях не се свързват органично с естествените материали за иконопис и след много години се разпрашават. Затова си струва да се приготвя и нанася грунд за иконопис в домашни условия – за предпочитане от естествени материали, които се намират трудно или са скъпи, но лесно и евтино можем да си ги приготвим сами по старите рецепти, макар и да не излязат съвършени като произведените. Оптималното съотношение на съставките на грунда „на око” се постига с опита, тъй като суровините достъпни на пазара варират по качество и състав. Обикновено се говори за гъстота на сметана, боза, палачинково тесто, но всъщност самият лепилен разтвор попива, колкото е необходимо чрез насищане като се изсипва прах в течността и се накисне или настои. Някои разбиват сместа с тел за яйца или миксер, а мехурчетата изкарват на повърхността с продължително вибриране на съда и с обиране, други не препоръчват да се използва домакинска техника заради мехурчетата въздух, трети остават известно време насипаната до получаване на връх (наситена) креда да попие водата и едва тогава разбъркват внимателно. За предпочитане е съдовете предназначени за иконописните работи да не се връщат в употреба в кухнята, особено ако се работи с отрови. 

Пълнител: винервайс (креда (болонска или шампанска), тебешир, мраморен, алабастров прах (най-добър при последваща позлата), зъбен прах без примеси, предварително обработен гипс, цинк (преобладава при грундиране на платно), олово, което е отровно и по-добре да отсъства и пр.). При лошо качество се препоръчва стриване с мелничка за кафе или хаван, пресяване, а при наличие на частици вар във винервайса, които после оставят малки кратерчета в грунда (подобни на тези, които възникват ако не овлажним засъхналия грунд и той е пресъхнал преди следващия слой) винервайсът се пречиства в домашни условия като се напоява добре по-дълго време и с повече вода, утаява се, отлива се, прецежда се и след това се употребява по предназначение. Гипсът може да се умъртви с печене, с мокрене, втвърдяване, изсушаване и натрошаване, с интензивно бъркане или накисване с повече вода и утаяване, според точните строителни рецепти. Както всички материали и инструменти, пълнителят може да се достави от страната и чужбина, по Интернет и пр. Символичното значение на тези смеси се постига при работа с рибен туткал и креда от изгорени рибени кости и с полирането на дъската с кост от сепия - това се свързва с рибата като символ на Христос.

Свързвател: дърводелско лепило – естествено:  

туткал (костен, кожен, рибен... - коженият се приготвя при варене на нарязани сурови кожи с гасена вар и после почистване и доваряване до получаване на еднородна маса), готовият първо се счуква, поле се залива със студена вода да набъбне и едва тогава се разтваря при подгряване на водата

желатин (домакински или технически, варира и по суровина - могат да се смесват 1:1 с туткал за да се компенсира трошливостта и силата на туткала с пластичността и мекотата на желатина),  

казеин (от готов казеинов прах или студено приготвен от домашна извара от обезмаслено мляко или суроватка 250 мл и 1 ч. л. ново гасена вар, бензин, нишадър или амоняк за обезмасляване, а после изсушен и смлян, а в друг вариант чаша горещо мляко се вкисва или му се добавя оцет или вкисната бира за да се пресече - може и по време на сваряването, маха се повечето течност, а после към изварата се добавя пепел (луга или амоняк и др.) и се бърка продължително и енергично - може с миксер)

или синтетично – Поли-Винил-Ацетатно лепило- 

С200 и др. - акрилно или полимерно; 

на другите етапи се използват лепила от яйце, белтък, бира, гума арабика и др. Малко жълтък може да се добави внимателно и в грунда за да свърже по-добре жълтъчните яйчени бои с основата.

Пластификатор: лъжица мед, венециански медиум или олифа на върха на ножа, няколко капки глицерин или безир, малко кристалче небет шекер, лъжичка захар... (напр. 1/2 ч. л. жълтък с вода с 1/2 ч. л. мед или половин лъжица мед и един жълтък или кафена лъжичка жълтък, безир, ленено масло или олифа; сладкият пластификатор се предпочита ако ще се лепи злато на полимент; пластификаторът е в по-голямо количество при грундирането на платно;

Разтворител-разредител: вода, спирт, терпентин, АМБ...

Обезмаслител (само за казеин) – нишадърен спирт, бензин, амоняк...

Консервант: параметил, оцет, консервант на д-р Йоткер, антибиотик, аспирин, спирт...

За грунда се употребява мека вода - дестилирана, преварена, дъждовна и пр. За всеки случай, към грунда на дъска, платно или стена се добавя малко сапун или друг перилен препарат за премахване на повърхностните напрежения.

Съотношение: разтвор 1:8 лепило с вода при добро качество на лепилото, 1:10-15 ако е по-силно до 1:3-7 – ако е по-слабо; насищане на разтвора със сухо вещество – 3:2 до 1:1.

След пропиване на дъската (леко затоплена на слънце или в печка) с топъл разтвор (15%), изсъхване, а после и залепване на потопеното в разтвора и изцедено платно (при избутване – с ръка или с ръкавица и инструменти – на целия въздух изпод платното и прорязване с нож в ъглите ако иконата има издигната рамка или след полагане на едно парче платно (за големите икони - лен или два слоя марля) на дъното и ивици по рамката, както и след обиране на излишното лепило с ленен парцал) и изсъхването отново, се нанасят кръстовидно над 10 слоя – общо 1-3 мм дебелина в зависимост от площта и украсата с гравиране, накапване или украса с натопени в грунд естествени дебели конци или тънки въженца. Някои предпочитат 20% лепилен разтвор за пропиването, лепенето и пробелването, други започват с 10%, за да избегнат риска от напукване ако горният слой е с повече лепило от долния, трети разтварят пакетче желатин с малко вода 1:3 да набъбне, а после в голяма чаша го поставят в съда за водна баня и доливат от горещата вода до 1:3 до крайно съотношение 1:10 при качествен силен желатин, четвърти работят над платното със 7% разтвор от слабия желатин за да постигнат по-крехък, мек и попивен слой за по-лесно шлифоване на грунда, отбелязване на очертанията само с натиск от тънка химикалка и хубаво полиране на златото и нанасяне на боите. Грундът отслабва към горните слоеве – първите няколко, средните и последните няколко се различават по добавянето на малко пълнител (и още по-малко вода) в лепилния разтвор. Затова при всяко претопляне се добавя лъжица вода за да не би изпаряването да направи следващия слой по-силен с лепило и плътен с креда, което води до напукване. Някои майстори добавят накрая слой разреден 1:1 лепилен разтвор за фиксиране на грунда, други минават така всеки слой с гъбка, трети добавят в този разреден разтвор няколко лъжици пълнител и така минават всеки слой след като го шлайфат или циклят и изчеткват, други само овлажняват. Слоевете могат да се нанасят след като предходният "дръпне", но могат и да се изчакват един ден до пълното изсъхване и да се шлифоват (всеки слой) с влажна, но не мокра пемза и шкурка, както и след пълно изсъхване да се проверяват неравностите с въглен не прах и удряне на дъската, да се коригират, а накрая да се изчеткват напълно от праха и да се мокрят преди нанасяне на следващия слой. Други иконописци нанасят първите слоеве топли и леко по-редки - с четка за дрехи (пропиването и залепването на платното (проклей) става с малко по-рядко лепило или 7-8% - 7-8 гр. лепило на 100 гр. вода, а пробелването с малко креда 5-6 лъжици в лепилото от 10% и тази смес се запазва за мазане на тънко между слоевете. (Някои майстори пропиват с малко по-слаб разтвор, а потапят и залепват платното с малко по-силен, но после го пробелват и набиват направо със сместа, с която ще вървят нагоре.) След това се нанася един слой от вече сгъстен (топъл или на затоплена дъска) грунд, който при съхненето се награпавява чрез тупкане с перпендикулярна четка - при по-големи икони този слой се нанася на части за да има време за тупкането). При наличие на олово или вар в грунда се избягва контакт с кожата, лигавицата и очите като се носят ръкавици и предпазни очила и се работи с инструменти - шпатула за лепене на тапет или гумен валяк. Мехурчетата в грунда се появяват при употребата на пасатор, а кратерчетата - при пресъхнал долен слой, при самото нанасяне мехурчетата могат да се пукнат с тънка игла, а кратерчетата да се запълнят при следващия слой. Затова при нанасяне е по-благоразумно да не се изчаква засъхването, а само попиването на предходните слоеве, но да се работи леко и с мека четка за да не се повреждат.

Следващите 5-6 слоя (до 10) се нанасят със студен пастообразен грунд (7%) (държан на стайна температура или по-добре в хладилника покрит в съд с мокър парцал вместо капак) за да се работи с шпатула и притискане. Внимателното нанасяне на тънки слоеве грунд с шпатула, четка, гъбка или фин бояджийски валяк понякога може да спести полирането между слоевете, а дори и последното, (или да се нанесат до 15, а и до 33 фини слоя с четка като се полира само накрая без никакво шлифоване, а заглаждането става чрез последен рядък слой или се шлифова само с плат или корк за да не излезе лепилото и да се премахне твърде много от кредата в най-горния слой - при съотношение на креда и 10% разтвор лепило 1:3, при някои майстори е 1:2 или дори равно по обем - кг креда на литър лепилен разтвор), но това умение се постига с опит чрез експериментиране при различни температури, състав и гъстота на грунда и размери на дъската. Междувременно, някои обрязват краищата на платното още при пълното му изсъхване след залепянето. Други издърпват краищата до ръба за да задържат грунда и ги обрязват едва накрая с рязко движение и косо наклонен нож. Трети премахват излишното платно след изсъхването накрая с шкурка, но това може да се избегне ако се грундират и облепят с платно и страните на дъската, което е възможно и при арковидна форма. Ъглите и ръбовете на дъската могат да се оставят остри или да се заоблят повече според вкуса и желанието на иконописеца, както и ъглите на ковчежето. При шлифоването се използва машина, пемза, абразивна гъбка, шкурка на трупче или държател или само парче шкурка. Накрая се полира с метална шкурка и с вълнен или друг естествен плат до огледален блясък.

Някои иконописци предпочитат на този етап да обработят гърба на иконата с байц или асфалт лак (байцът може да се нанесе след асфалт-лака и мазнина (зехтин, ленен безир, восъчна паста) - може първо и само с нея, други чакат пълното изсъхване на иконописния слой за да пропият с безир и запечатат с лак и гърба. Първо се пропива дъската с препарат срещу дървояди и с безир за цвят, после се запълват неравностите и се запечатват порите на дървото с кит и се пропива дървесината с мазнина против гниене и накрая се лакира за честота и предпазване от повреди.

Чеповете или чворовете се вадят и мястото се пропива с лепило и се запълва с парче дърво, с кит от стърготини и лепило или с гипс, а ако не се вадят се изолират с яйце и оцет , акрилна емулсия или обработен чеснов сок. Едно от веществата за изолиране на дъската е студеният туткален р-р с 4% стипца за по-добро залепване. Иконите навремето се пазели в шкафче, зад завески, в калъф от плат, в кутии, кивоти, под стъкло, покривали се със слюда отстрани и откъм гърба или се грундирали и рисували двустранно или поне откъм гърба имало орнаменти, кръст, дарителски надписи, молитви. В наши дни би било полезно да залепим на гърба на иконата лист с житието на светеца, молитви, а защо не и акатист и служба, ако това ще улесни почитането и богослужението, и след това да лакираме окончателно с нитроцелулозен лак - с четка, аерограф, бояджийски пистолет, пулверизатор или от с автомобилен или хоби-лак в аерозолна опаковка - на опаковката да е указано, че е прозрачен и по наше желание - матов. При пръскането започваме и завършваме всяка порция върху парче хартия за да останат там събиращите се в началото и края капки. Изчаква се до изсъхване между отделните ръце и се пръска и маже пестеливо за да няма локви и натрупвания, които могат да се напукат или побелеят. Белите петна се коригират със следващата ръка, избягват се с често разклащане на контейнера, правилна за температурата на стаята консистенция на лака - чрез добавяне на разредител познаване и подбиране на марката лак и предварителни експерименти, но понякога се налага смяна на лака или способа на работа, ако не и отстраняването му със силен спирт, както на опушените икони. Лакирането става в овлажнено чисто помещение или навън, с вързана мокра кърпа на лицето или специална маска за да не се вдишва лака и разтворителя, ако се маже - миризмата и изпаренията, а ако се пръска - и фино дисперсирания във въздуха разтвор.

Дъската първо де пропива с отровен разтвор на сублимат в спирт или друг препарат против дървояди. Както и заради хлебарките, употребата на отрови в иконописта е спорна от канонична гледна точка, защото при избиване на конденз или смоли откъм лицевата страна може да засегне вярващите, които я целуват или смесват тези естествени явления с излъчването на миро, което е съпроводено с характерно ухание. После дъската се пропива с горещ безир или масло, ленено, зехтин, восък, восъчен сапун и др. Като някои иконописци добавят и други благоуханни вещества, които пазят и от насекоми, мухъл и гниене. След това се китват цепнатините със смес от ръжено брашно, ленен безир и гасена вар. Порите се китват със смес от терпентин, безир, сикатив, маслен лак и нишесте в съотношение 1:1.5:1:0.5:5.

Лепенето на хартия става с варено ръжено брашно, а грундирането на хартия за миниатюри – със скорбяла получена ат варената утайка от настъргани картофи, която става и за колосване като нишестетата, картофеният прах за пюре, сгъстената бира и захарния сироп.

Някои грундират от двете страни (особено стара, мокрена многократно и отдавна изсъхнала дъска). Други мокрят дъската откъм гърба (с четка, с гъбка или като я поставят на мокра хавлиена кърпа) през цялото време на грундирането за да компенсират огъването в очакваната посока. Изгъване в обратната посока може да се получи при употреба на непопарено и неизпрано платно, но е трудно с едното да се компенсира другото. Платното свързващо грунда и дъската е естествено, здраво, но не и твърдо или кораво, нито синтетично и може да варира от сценично зебло, калчищена и друга канаваца, до ленена панама и друго ленено или памучно платно и само в краен случай може да бъде марля – за малките икони и дори да се замени с плътна хартия или да отсъства изобщо. Някои майстори шлифоват грубото платно след първите слоеве. Ако при залепването на платното се образува въздушен мехур - платното се реже, мястото се пропива с лепилото и се притиска силно /през наелон/ за да залепне добре и да се свърже здраво с дъската. Всъщност,  предназначението на платното само прилича на рабицата при измазване, която захваща мазилката на сградите, но всъщност функцията му е да укрепи иконописта при огъване на дъската и да я съхрани в същия вид дори при пълното разпадане (например прояждане) на дървената основа, което се е допускало в миналото. На този принцип се прави стенописта на платно, което се залепва на стената (с лепило за стиропор или с друго, което се окаже подходящо за целта) и при специално залепване (с лепило за винилни, а вероятно и за обикновени тапети) - може да се отстранява и монтира наново. Днес технологиите позволяват авторска иконопис да се прехвърли на електронен носител и да се отпечата на стикер, канаваца, ваденка и други материали, чрез които да се пренесе на стената. Възможен е ситопечат и на други плоскости, включително и на грундирана дъска, което се практикува за тиражиране на икони. 

Платното за иконопис, което впоследствие ще се залепи на дъска или стена може да е същото като за живопис или иконопис и може да е готово или домашно приготвено чрез грундиране в няколко слоя чрез насищане с пълнител и сгъстяване на сместа от платното към повърхността. Грундът се втрива с голям натиск в платното с шпатула или се нанася с широка четка, ако в сместа има супена вместо чаена лъжица мед, небет шекер или ленено масло (което забавя съхненето) на литър грунд, малко консервант и сапунен разтвор. Повечето пластификатор помага за безпрепятственото навиване на платното, но той не бива да е мазен, ако ще златим на полимент. Върху естествения грунд може да се рисува с яйчена темпера е да се злати на миксион или полимент, но това е по-добре да става на стената; добре е и лепенето на стената да става с естествен материал. В Гърция се работи на готово платно или със синтетичен грунд и дори с латекс, който се разрежда за да не се напуква ако се навива до пренасянето му (за целта изображението се оставя от външната страна на рулото. Възможно е да се изреже само изображението за да се избегне затварянето на въздух и да се компенсира неравността на стената, но по-добър вариант е навиването на високо руло с оставяне на резерв и залепяне от няколко души – за предпочитане професионални тапетаджии. Повърхността на стенописите (обикновено рисувани с акрилни бои или пигмент с акрилен свързвател) се пропива и след това се запечатва с акрилна емулсия (разредено лепило С200 или лак). Това рисуване на платно се прилага при изработка на икони върху хоругви, където може да се замени с рисуване на плат с текстилни бои и други техники като бродерия, апликация, плетене с мъниста, както и в одеждите и текстилните части на църковната утвар и книги, където е за предпочитане колосването на текстила или каширането с хартия или друг текстил  – обратимо (чрез колосване с картофена скорбяла, брашно, бира или захарен разтвор, докато се работи или докато се изпере) или необратимо – с подходящи лепила.

Стената за иконопис също така може да е готова (нова или добре запазена); може да се почисти със сапунен разтвор и прах за миене на съдове, да се обезмасли, укрепи и обезопаси срещу просмукване на влага, поява на пукнатини, избиване на соли, за предпочитане професионално; може да се избере енкаустична или силикатна техника; но може да се направи нова мазилка, поне нова шпакловка, ново покритие и грунд, след съвет с различни специалисти.