Иконописните образци
Най-важната стъпка в иконописта е изборът на образец и пресъздаването му в изряден и каноничен образ, който има собствено звучене и се вписва в традицията като изпълнява конкретното си предназначение без да е ексцентричен. Ерминиите-подлинници-наръчници по иконопис понякога предлагат твърде лаконично описание на даден светец, а ако са илюстрирани - предложеният образ често е твърде стандартен и условен. Образците, които се откриват в изобилие в Интернет (особено ако потърсим името на няколко езика с помощта на Гугъл преводач или с повече ключови думи) могат да са авторски или стенописни и да не ни помагат в желанието да изпишем дадена икона. Житийната литература и химнографията тогава се оказват по-важен извор, в който можем да намерим насоки за своя прототип чрез молитва и размисъл. Копирането е средство за придържане към прототипа и иконографската схема с оглед на очакванията на вярващите, които ще се молят пред тази икона и затова изобразената на нея свята личност трябва да отговаря на историческия образ и да носи неговото послание и духовно излъчване, символика и характеристики в рамките на установената на съответното място духовна и естетическа традиция. В същото време иконата има за цел да пресъздава реалността на Небесното царство, а декоративността (стилизацията и условността на формите и пространството в иконата) и приказните елементи могат да достигат да деформация на естествените форми (хипертрофия, дистрофия, атрофия); както и при перспективата ориентирана към свръхестественото, от иконописците се изисква упорит труд по развитието на усет за иконичността и умения да се аргументират богословски и естетически и да следват духовно ръководство. Руските автори правят разлика между копие и "список", понятие по-близко до идеята за художествено и богословски пресъздаване. Високо се цени обучението по иконопис, което поставя ударение върху художествените умения, наравно с технологичните и богословските. Първоначалното копиране или прерисуване на
детайли и образци от различни стилове от историята на иконописта следва до доведе до развитие на умение за изграждане на цялостни изображения с помощта на схеми и напътствия, при комбиниране на художествена и богословска информация от множество известни църковни паметници, след това самостоятелно и накрая - в определен характерен стил, в което се изразява и авторството като израз на отговорност при пресъздаване на канонични сюжети.
Очертанията на иконата могат да се прерисуват или нарисуват отначало, да се прекопират или пренесат чрез мрежа (на милиметрова хартия). Ръчното снемане на копирките става с паус (оризова хартия) или прозрачно фолио (папка джоб) и откопирването се прави с индиго (ако пуска се отстранява с мокра кърпичка, финна шкурка или стъклен графит) или чрез отпечатване на линията чрез натрита с памуче и пигмент, с мек молив (може само линиите да се повторят дебело) обратна старна на копирката; друг вариант е финното надупчване на контура (с игла или специално шивашко зъбчато колело на дръжка) и минаване с торбичка с пигмент, стрит въглен или специална смес с леплива съставка, например колофон, както се прави в бродерията, но след като грундът леко се овлажни и попие до матовост; трети направо рисуват с въглен и трият със суха кърпа, докато се получи конструктивно приемлива рисунка и после повтарят рисунката с разредена боя като подчертават тънко и дебело и нанасят леко сенките (което е трудно при рисуването на компютър с таблет или на интерактивна дъска); още един начин за нанасяне на очертанията е с обикновен или перманетен тънкописец, с рапидограф или с туш, боя, мастило и четка, с перо или тушовка. След това някои иконописци изгравират леко и внимателно контурите на образеца с игла на дръжка (запоен на пламък флумастер без пълнеж) или губерачка във верзатил или с чертилка за да им служат като ориентир и след нанасяне на боите; други рисуват с траен материал, който да прозира докрая под велатурно или акварелно нанасяните цветове; още един начин е контурите да се отпечатат чрез притискане върху грунда през фолио или целофан с тъпо острие (изхабен химикал), при което се получават полирани линии - блестящи при поглеждане на иконата отстрани.
Очертават се само водещите линии от структурата на изображението – без границите на изсветляванията. Също така тук се пропускат и орнаментите, които се повтарят в мрежа и ще се изписват над цветните петна, нимбовете, които се изчертават, надписите, които могат да се правят направо с четка, със специални калиграфски пера или с подрязана косо бамбукова или обикновена клечица (може и на две различни по дължина части под ъгъл). Възможно е надписите да се правят с перо и мастило, както съветва иконописката Анна Макач, но след това трябва да се лакира с нитроцелулозен лак. Надписите могат да се правят и с шаблон и да се прекопирват, ако нямаме умения да ги изписваме направо по водещи линии (за предпочитане е тези линни да не се нанасят с молив, който се размазва при изтриване дори с хлебна гума, а да се напряват условно с ивици хартия или със сух пастел).
Някои образци на копирки (иконные прориси, переводы, σχεδια αγιογραφιας) в Интернет имат нанесени с червено светлини, които изглеждат странно при черно-бяла репродукция; образците могат да са обърнати огледално, което се разбира от надписите и се коригира с програма за обработка на изображения с командата Flip horizontal. Образците на икони - копирки и фотографии поставени в Интернет могат да имат запазени авторски права и тогава се ползват само като ориентир. Към края на обучението си иконописците следва да започнат сами да рисуват копириките си като коригират елементите на образеца, които "бягат" от хармоничността на пропорциите и композицията.
Най-важната стъпка в иконописта е изборът на образец и пресъздаването му в изряден и каноничен образ, който има собствено звучене и се вписва в традицията като изпълнява конкретното си предназначение без да е ексцентричен. Ерминиите-подлинници-наръчници по иконопис понякога предлагат твърде лаконично описание на даден светец, а ако са илюстрирани - предложеният образ често е твърде стандартен и условен. Образците, които се откриват в изобилие в Интернет (особено ако потърсим името на няколко езика с помощта на Гугъл преводач или с повече ключови думи) могат да са авторски или стенописни и да не ни помагат в желанието да изпишем дадена икона. Житийната литература и химнографията тогава се оказват по-важен извор, в който можем да намерим насоки за своя прототип чрез молитва и размисъл. Копирането е средство за придържане към прототипа и иконографската схема с оглед на очакванията на вярващите, които ще се молят пред тази икона и затова изобразената на нея свята личност трябва да отговаря на историческия образ и да носи неговото послание и духовно излъчване, символика и характеристики в рамките на установената на съответното място духовна и естетическа традиция. В същото време иконата има за цел да пресъздава реалността на Небесното царство, а декоративността (стилизацията и условността на формите и пространството в иконата) и приказните елементи могат да достигат да деформация на естествените форми (хипертрофия, дистрофия, атрофия); както и при перспективата ориентирана към свръхестественото, от иконописците се изисква упорит труд по развитието на усет за иконичността и умения да се аргументират богословски и естетически и да следват духовно ръководство. Руските автори правят разлика между копие и "список", понятие по-близко до идеята за художествено и богословски пресъздаване. Високо се цени обучението по иконопис, което поставя ударение върху художествените умения, наравно с технологичните и богословските. Първоначалното копиране или прерисуване на
детайли и образци от различни стилове от историята на иконописта следва до доведе до развитие на умение за изграждане на цялостни изображения с помощта на схеми и напътствия, при комбиниране на художествена и богословска информация от множество известни църковни паметници, след това самостоятелно и накрая - в определен характерен стил, в което се изразява и авторството като израз на отговорност при пресъздаване на канонични сюжети.
Очертанията на иконата могат да се прерисуват или нарисуват отначало, да се прекопират или пренесат чрез мрежа (на милиметрова хартия). Ръчното снемане на копирките става с паус (оризова хартия) или прозрачно фолио (папка джоб) и откопирването се прави с индиго (ако пуска се отстранява с мокра кърпичка, финна шкурка или стъклен графит) или чрез отпечатване на линията чрез натрита с памуче и пигмент, с мек молив (може само линиите да се повторят дебело) обратна старна на копирката; друг вариант е финното надупчване на контура (с игла или специално шивашко зъбчато колело на дръжка) и минаване с торбичка с пигмент, стрит въглен или специална смес с леплива съставка, например колофон, както се прави в бродерията, но след като грундът леко се овлажни и попие до матовост; трети направо рисуват с въглен и трият със суха кърпа, докато се получи конструктивно приемлива рисунка и после повтарят рисунката с разредена боя като подчертават тънко и дебело и нанасят леко сенките (което е трудно при рисуването на компютър с таблет или на интерактивна дъска); още един начин за нанасяне на очертанията е с обикновен или перманетен тънкописец, с рапидограф или с туш, боя, мастило и четка, с перо или тушовка. След това някои иконописци изгравират леко и внимателно контурите на образеца с игла на дръжка (запоен на пламък флумастер без пълнеж) или губерачка във верзатил или с чертилка за да им служат като ориентир и след нанасяне на боите; други рисуват с траен материал, който да прозира докрая под велатурно или акварелно нанасяните цветове; още един начин е контурите да се отпечатат чрез притискане върху грунда през фолио или целофан с тъпо острие (изхабен химикал), при което се получават полирани линии - блестящи при поглеждане на иконата отстрани.
Очертават се само водещите линии от структурата на изображението – без границите на изсветляванията. Също така тук се пропускат и орнаментите, които се повтарят в мрежа и ще се изписват над цветните петна, нимбовете, които се изчертават, надписите, които могат да се правят направо с четка, със специални калиграфски пера или с подрязана косо бамбукова или обикновена клечица (може и на две различни по дължина части под ъгъл). Възможно е надписите да се правят с перо и мастило, както съветва иконописката Анна Макач, но след това трябва да се лакира с нитроцелулозен лак. Надписите могат да се правят и с шаблон и да се прекопирват, ако нямаме умения да ги изписваме направо по водещи линии (за предпочитане е тези линни да не се нанасят с молив, който се размазва при изтриване дори с хлебна гума, а да се напряват условно с ивици хартия или със сух пастел).
Някои образци на копирки (иконные прориси, переводы, σχεδια αγιογραφιας) в Интернет имат нанесени с червено светлини, които изглеждат странно при черно-бяла репродукция; образците могат да са обърнати огледално, което се разбира от надписите и се коригира с програма за обработка на изображения с командата Flip horizontal. Образците на икони - копирки и фотографии поставени в Интернет могат да имат запазени авторски права и тогава се ползват само като ориентир. Към края на обучението си иконописците следва да започнат сами да рисуват копириките си като коригират елементите на образеца, които "бягат" от хармоничността на пропорциите и композицията.
Описаният по-долу дигитален метод е подходящ за целите на обучението, когато иконописците си създават навика да рисуват, разглеждат, анализират и експериментират образци и техники - по възможност всеки ден.
Усвоява се безплатна програма с функциите на платената - Фотошоп за
лесно изваждане на контур за копирка от цветния образец – инсталира се на компютъра от този или друг открит с търсачката
линк: http://photofiltre.en.softonic.com/
Избира се файл с възможно по-висока резолюция
(над 1мв) или се сканира отново избраното от нас изображение или се преоразмерява с наличната ни програма за обработка на изображения. За всеки случай се прави копие с друго име на латиница, за да си запазим оригинала.
Ако файлът е малък по размер - се отваря в Microsoft Picture Manager или подобната
програма на Open Office и се увеличават размерите му с командите - Edit Pictures
- Resize. Може да се направят два файла и още един с поправено изображение с Auto
correct за да се види разликата при обработване по-нататък. След това се взима
файла с мишката и се примъква в сивото поле на програматa PhotoFiltre - или
се отваряте с намиране по трудния начин - File-Open-Browse-Open.
Като се отвори цветния файл в
програмата, отваря се в менюто Filter, после от
падащото меню се отива на Flatten и
се избира Emboss. След това се запазват
промените ако са задоволителни и се отива на Adjust – избира се Brightness/Contrast и стойностите им се увеличават, докато изображението стане оптимално за принтиране - максимално икономично и с ясни линии за очертание, доколкото позволява образеца. Същото може да се
направи от втория горен ред в програмата, но по-бавно. Ако на даден етап изображението се отдалечи от търсените качества - може да се започне отначало или образът да се върне стъпка назад със
стрелката или с командата Undo. Може също така да се махне
цвета – с Desaturate или с Grayscale, може да се изостри изображението с Sharpen – или направо от втория ред. Контури могат да се извадят
и с другите опции във Flatten, a във
Фотошоп – с Filter – Artistic – Stylize – Emboss,
където може да се задава посоката на светлината (при иконите тя често е една и съща), височината на релефа, пикселите
и др. Подобни команди в другите менюта са: Trace contour, Find edges, Sketch и др. – но всеки си
намира най-лесния и предпочитан начин като разучи вариантите. Тези изображения
понякога искат после да си нанесем с маркер точните контури и корекции,
понякога може да се копира директно от тях на работната повърхност. Ако принтираме на паус или по-тънка хартия - това трябва да се зададе на принтера в Options-Paper.
Постерно принтиране – Poster
printing. След това е по-лесно да отидете в копирен център,
където на плотер се принтират архитектурни или технически проекти - най-често в близост до съответните учебни заведения или предприятия. Отиването с цветното копие за увеличение на черно-бяло – хаби тонер за хиляди обикновени копия и с това
поръчката може да притесни служителите. Ако носим обработеното изображение, което прилича на
релеф ще е по-лесно и приятно. Ще се получи цял лист, който лесно да се прекопира
на стената или на дъската – ако се отпечатва на домашния принтер ще е лепен с тиксо или с
припокритие, което ще затрудни пренасянето на копирките на работната повърхност. Добре е
предварително да се изчисли процента на увеличение и да се види кой размер можем
да бъде зададен (например височината – за да не излезе извън работното поле) и
кой размер да се увеличи сам автоматично –
пропорционално, за да не се разтегне в една от посоките и да се деформира. Това се
задава и на домашния принтер, когато принтираме през програмата за обработка на
изображения. Добре е да се изсветли още веднъж изображението в процеса на
печатане с Toner safe mode – on или с Light, особено ако принтерът не е предварително настроен на икономичен режим. За улеснение се копира обработения картинен файл в текстов
файл (той обикновено се получава голям по размер и трудно се отваря и съхранява) и го намаляваме до един лист или задаваме по-голям формат на листа за да
се побере. Ако изображението е твърде голямо (така се запазват детайлите) и Word отказва да приеме изображение от Photoshop, защото е голямо, тогава с Copy-Paste или с се довлича с мишката – ако Word не иска да намалява плавно това изображение и направо го свива съвсем
малко, отваря се същия картинен файл с Microsoft Picture Manager и оттам се копира
в текстовия файл. И в двата случая този файл излиза доста голям и може да не се съхранява в компютъра, а на външен носител за да не заема място, но да е под ръка. Архив с тези файлове може
да се предостави на колеги или да се качи в сайт за съхранение на информация и така трудът да не отиде напразно в случай на загубване или повреда на носителя.
Принтира се от текстовия файл по следния ред: File – Print –
Properties (по-напредналите могат да задават параметри и в Options). В Properties
избираме Layout – в падащото меню на Type избираме – Poster, в падащото меню на Pages
per side – избираме 2х2, 3х3 или 4х4, според това
на колко листа трябва да се увеличи изображението, а в Overlap задаваме колко да се припокрият листовете като
ще се лепят после. Ако не зададем формат на хартията A4, а остане Letter и ако не махнем предварително полетата Header и Footer и другите полета с File-Page setup - и при зададено нулево припокритие ще остане поле от едната страна и ще се намали крайният размер. Ако и при това спестяване на място, увеличението не е достатъчно –
може да се раздели изображението на две страници или в два файла. Поставя се с Paste два пъти
и после се реже с Crop точно до средата, която се вижда при маркирането на изображението
(на едното се отрязва горната половина, а на другото – долната и се принтират
постерно поотделно – така можем да се достигне докъм 2.50 м ако се изреже преди
разделянето горната част на ореола и полето под краката, а после се дели по
средата – ако трябва повече – двете части се делят на още по две). За да постигнем пропорционално еднакво увеличение на всяка от частите и после да си паснат - следим полетата, които остават на отделните листове в Print layout view да са еднакви, както и хартията в тавата на принтера да е поставена добре и плътно за да не се получи изкривяване. За по-лесно пресмятане форматите А3 и А4 се приемат за 30/40 и 20/30 см. На някои принтери всичко това може да се постигне само при Portrait layout, но не и при Landscape разположение на образа. При хоризонтални изображения може да се разделят отначало по вертикала или да се комбинират по две едно над друго във вертикалния лист. Ако фигурите са тесни и дълги – могат да се съберат по няколко и така листът да се използва оптимално.
За по-икономично принтиране след това се отива на Properties-Graphics за увеличение на резолюцията на принтиране поне до 1200 ако принтерът позволява и да
зададем икономичен режим на принтиране и да регулираме чернотата Darkness. За копирките е хубаво да сложим по-тънка хартия и
да зададем това на: Properties-Graphics за да премина благополучно.
Без компютър пропорционирането на образа по дъската или според желанието може да стане по няколко начина: на ксерокс, с някакъв стар вид прожектор (фотографски, училищен диапроектор, шрайбпроектор, епискóп, или ако можем да постигнем същия ефект с източник на светлина и лупа за да увеличим очертанията от малка или средна прозрачна плака, паус наелон, целофан, форио, намазнена и попита хартия и пр. (нанесени от нас с перманентен маркер) до образ с исканата големина проектиран на стената или на друга плоскст, където ще рисуваме или сме залепели хартия, на която прехвърляма очертанията с молив. Другият начин е с пантограф, който се изработва лесно по чертеж. Трети начин за уголемяване, може би най-близък до препоръката да рисуваме направо, което е много по-ценно и хубаво е мрежата - милиметровата хратия или прозрачна плака с начертана правилна квадратна мрежа, която поставяме мърху образеца и закрепваме с щипка, тиксо, телбод, кламери или тежест без да увредим оригинала (особено ако ни се наложи да започваме наново по друг начин и не сме си съхранили копие, което винаги е разумно като застраховка). След това, на белия лист с искания размер се прави същата мрежа от квадрати точно толкова по-големи от тези на плаката, колкото искаме да увеличим очертанията на образеца (или без да изваждаме копирка гледаме образеца) и пренасяме рисунката квадратче по квадратче, както на милиметровата хартия. Още един вариант на този начин е рамката с равномерно наредени пирончета или кабарчета, през които са прокарани конци в квадратна мрежа. Тази рамка може да е напарвена от хартия или картон, а конците да се прокарват или да се лепят с тиксо или лепило. От картон или хартия може да се направи мерително прозорче с определн размер, с плака с квадратна мрежа или без, а през него да се гледа и да се преценява коя част от образеца да се намали до желаната пропорция; през прозорчето и мрежата също може да се гледа и да се рисува ако си установим точно разстоянието и границите на полето, но е малко по-трудно. Визирането също така може да се приложи в иконописта, например с линийка по самия обрец - да гледаме и пренасяме съотношенията като при чертане, а и отдалеч ако прерисуваме нещо по-голямо. Още от този етап могат да се ползват приспособления и методи за подпиране на ръцете при изтегляне на линии, което е задължително при изписването още от самата рисунка, която някои иконописце нанасят с четка по леко очертания контур и особено при работа с боите. Единият популярен вид подпорна пръчка е т. нар. малерщок (mahl stick), тръба или летва (с дебелината на пръстите, с матова повърхност и се държи окачена за да не се изметне) в краищата с две кръгли натъпкани вързопчета от плат или кожа, намотани ивици плат или парчета дунапрен или друг мек материал за да не се пързаля по опорната повърхност. Другият вид опора е дървен мост от летва малко по-дълга от дългата страна на дъската и досатъчно широка за стабилна конструкция и две трупчета малко по-високи от дебелината на дъската - обикновено се ползва от иконописците, които рисуват иконите в хоризонтално положение (и със заливане). Друг вариант за подпора е дървена кутия (чекмедже) с напречна линийка или линийката се подпира на ковчежеца на иконата ако не е позлатен. Кутията може да се подпре, както и дъската - на масата или стола, на статив от две рамки свързани с панти под ъгъл и стъпили в трета, на стол или на импровизиран статив от дълга дъска наклонена на стената - по средата с две здраво закрепени дръжки за мебели или цяла хоризонтална летва. Още един вид конструкция е масичката с подвижен плот, с чекмедже или плот, който може да се изважда или издърпва за да поставим плексиглас отгоре и лампа или фенерче на пода за да копираме вместо на прозореца. При рисуването може да се окаже удобно иконата да се постави като в кутия, при малка масичка - да се седи на пода, което е много по-удобно, особено на надувна възглавница за да компенсира застойните явления от продължителната седяща работа. Обикновена стъклена маса със светлина отдолу е много удобна ако се прикрепи квадратна мрежа под листа, както е при ккалиграфията (calligraphy). От стативите за предпочитане е хоризонталният или леко наклонен с горна летва за опора на пръчката и по възможност с място за табуретка, на която да се повдигат краката при продължитално рисуване, въпреки препоръчителните почивки (например, по 15 минути на всеки кръгъл час, когато се излиза на въздух, гледа се през прозореца в зеленината или само се сменя дейността).
Една подробност: ако не можем да пресмятаме добре и бързо (на ум, писмено, с калкулатора на компютъра, в Интернет, с обикновен калкулатор или сметало) съотношенията на смесите и размерите при подготовката за иконопис - най-лесният начин е да ползваме прости съотношения, които се делят на 10 или да закръгляваме числата за да ги сведем до прости съотношения. Добър начин е и простото тройно правило: х(колко) грама прах към 200 грама вода за разтвор 5% или 5 на 100.
х = 5
200=100
Изчисляваме като кръстосаме числата за да ги умножим: 5.200=х.100 и търсеното количество прах за 5% разтвор в 200 грама вода е 1000:100=10. Много по-лесно е да разделим водата в 2 чаши или да забъркаме разтвора 2 пъти и тогава няма нужда да смятаме, че 5% от 100 е 5 грама. Прецизнотта в рецептите изисква везни - аптекарски или готварски, електронни или таблица с готварските мерки, която лесно ще открием в Интернет наред с добри указания и мерителни съдове и лъжички от санитарен магазин или домашни потреби.
Когато изчисляваме размерите за процентно увеличение на дъска без компютър или ксерокс (или ако не можем да настроим техниката да увеличава пропорционално и изображението не отговаря на пропорциите на дъската и в двете посоки и рискуваме да разтеглим и деформираме изображението) можем да си помагаме с дебел неразтегателен конец, въженце, пръчица, метър, ивица хартия и пр., в случай, че изчисленията по линийката ни затрудняват. Това важи и за взимането на размери ако не употребяваме лазерна техника и нямаме летва, която да си разграфим с кибритена кутийка или нещо, на което виждаме точния размер.
Една подробност: ако не можем да пресмятаме добре и бързо (на ум, писмено, с калкулатора на компютъра, в Интернет, с обикновен калкулатор или сметало) съотношенията на смесите и размерите при подготовката за иконопис - най-лесният начин е да ползваме прости съотношения, които се делят на 10 или да закръгляваме числата за да ги сведем до прости съотношения. Добър начин е и простото тройно правило: х(колко) грама прах към 200 грама вода за разтвор 5% или 5 на 100.
х = 5
200=100
Изчисляваме като кръстосаме числата за да ги умножим: 5.200=х.100 и търсеното количество прах за 5% разтвор в 200 грама вода е 1000:100=10. Много по-лесно е да разделим водата в 2 чаши или да забъркаме разтвора 2 пъти и тогава няма нужда да смятаме, че 5% от 100 е 5 грама. Прецизнотта в рецептите изисква везни - аптекарски или готварски, електронни или таблица с готварските мерки, която лесно ще открием в Интернет наред с добри указания и мерителни съдове и лъжички от санитарен магазин или домашни потреби.
Когато изчисляваме размерите за процентно увеличение на дъска без компютър или ксерокс (или ако не можем да настроим техниката да увеличава пропорционално и изображението не отговаря на пропорциите на дъската и в двете посоки и рискуваме да разтеглим и деформираме изображението) можем да си помагаме с дебел неразтегателен конец, въженце, пръчица, метър, ивица хартия и пр., в случай, че изчисленията по линийката ни затрудняват. Това важи и за взимането на размери ако не употребяваме лазерна техника и нямаме летва, която да си разграфим с кибритена кутийка или нещо, на което виждаме точния размер.
No comments:
Post a Comment