Произведенията на църковното изкуство, които излизат извън естествения мащаб могат да се определят като монументални. Освен, че са литургично изкуство, те се развиват и с оглед на законите на монументално изобразително изкуство. Близостта на естетическите принципи в монументалната иконопис със сценографията и архитектурата предлага възможност за ползване на специализираната литература от тези области. Но интериорът и екстериорът на храма могат да съдържат елементи, които не са изградени на принципите на монументалното изкуство и са предназначени за възприемане отблизо. В същото време, в хода на богослужебната практика, произведения на кавалетната иконопис могат да се експонират по неочакван първоначално начин и да се окажат част от конструкция или ансамбъл, който ги поставя в ролята на монументални творби. Затова е препоръчително иконописта да се работи по поръчка при ясна визия за мястото и предназначението на бъдещите произведения и възможните при това рискове на тяхната експлоатация. По възможност иконописците следва да спазват каноните и каноничните постановления утвърдени от иконописното предание, а именно - да не се дават светите икони в ръце на неправославни и иконописците да не работят на светското художествено поприще по неприличен за светостта на призванието им начин.
No comments:
Post a Comment