DECORATIVE

Декоративно-приложните църковни изкуства

Художествените дейности свързани с украсата на богослужебните предмети и пространства следват същите правила като занаятчийското творчество и изкуството на дизайна за промишленото производство - да естетизират създадените от човека елементи на заобикалящата ни среда според тяхното предназначение. Архитектурната украса като декоративно-монументално изкуство приема принципите на двата жанра. Декоративната украса на миниатюрата допълва изящното изобразителното изкуство на илюстрацията като доближавайки книгата до другите ювелирни изделия за църковна употреба. Художествената обработка на метал, дърво и текстил, керамика, стъкло и други материали следва своите особености, но сполучливо се съчетава с другите изкуства. Синтезът на изкуствата в храма изиксва от приложните и изящни изобразителни изкуства хармония с музиката, литературата, архитектурата и елементите на сценични изкуства. Жанровата йерархия постига съзвучие чрез начина, по който едно от изобразителните изкуства изгражда или допълва основното звучене на иконописните образи като водеща или спомагателна техника. Орнаментът като украсен елемент изпълнява сакралното си предназначение чрез богослужебната символика като едновременно с това следва законите на декоративната композиция и комбинаториката.
Водещите естетически насоки при декорацията са: умереност, стил, изящество, баланс между: пищност и пестеливост, приказност и условност, стилизираност и натуралистичност, оригиналност и еднообразие, обобщаване и надребняване. Изпълнението на декоративните елементи предполага проектиране на модули и мотиви, правилното им композиране им в пространството в мрежа чрез дигитализиране и перфектното им изпълнение според материала. Майсторството на църковната декорация позволява също така и изпълнението на нетрадиционни, асиметрични и авторски творби. Богослужебната утилитарност се гарантира от изискването към монументалните творби да изглеждат еднакво добре от всички гледни точки, а към тези от по-малък мащаб - да са еднакво добре разработени и изпълнени във всичките си детайли.
Отговорността към иконното изображение е толкова по-голяма, колкото по-дълго време и от повече хора ще бъде съзерцавана молитвено. Декорацията носи символично значение, но понякога служи за чисто визуална опора по време на размисъл, съсредоточаване или молитва. Украсните елементи в сакралните пространства и върху предмети натоварени с култово значение са запомнящи се и по-лесно се обновяват от самите икони, защото обикновено не се забелязва художествената им стойност и не се дооценява принадлежността им към цялостната атмосфера на сградата или излъчването на предметите. Технически орнаментите се реставрират и надживописват по-лесно ако са изградени от стандартни и прости ритмично повтарящи се елементи. Докато свикваме да боравим с понятията: нюанс, тон, цвят, колорит, цветова гама, цветова композиция, орнамент, мотив, декоративна композиция - отворена-щампа, фриз или затворена в геометрична форма, ритъм, модул, мотив (motif), мрежа от построяването на правилни геометрични фигури и др., възможностите пред нас неусетно се разширяват до момента, в който не ни е нужно да копираме цялостни решения от други епохи и автори, защото знаем как да се придържаме към каноничността и да комбинираме необходимото за да изразим вечните богословски идеи. 
На практика, ако още не познаваме в детайли христианската символика, можем да си изберем готов орнамент от албум или направо да вземем растение от двора на църквата или характерно за района или страната, да обобщим неговата форма и да го комбинираме с виещата се лозница, която неизменно се рисува в църквите. Естествено, че няма да се спрем на плодчета, човечета, коледни или великденски символи подходяши за бита, но цветята, рибите, птиците и някои животни взети като условен силует и направени с вкус могат да са почти натуралистични и да стоят добре по пода, цоклите и някои части на стените и тавана на храма в унисон с орнаментиката в дърворезбата и другите предмети на приложното изкуство. Като определяме ритъма на повтаряне на даден украсен елемент в определените за това пространства, внимаваме елементите на композицията да са нечетен брой и да имат ценър или ако композицията е отворена и се повтаря на определени интервали в различни посоки и изпълва различни фигури например по техните диагонали, да съчетава елементи с по-силно или по-слабо звучене. Изпълнението на орнаментите трябва да е перфектно и еднотипно за всеки повтарящ се модул. За целта могат да се използват шаблони, които да се почистват внимателно при всяко нанасяне, да не подливат и да се разполагат педантично на точно определените места под еднакъв или правилно променящ се ъгъл през еднакви интервали по строга логика.
Шаблоните днес могат да се изработят в рекламно студио и да остават залепени до засъхване на боите, но трябва да се види дали няма да смъкнат шпакловката. Орнаментите върху грунда могат да се нанасят с четка, шише с тръбичка на капака (от боя за коса), гутатор и др. Още един начин е на дебел слой грунд да се нарисуват фигурите с водонеразтворим лак или восък, после останалата част от грунда да се измие за да слезе с едно-две нива и след това лакът да се отстрани с разтворител, а восъкът с топлина; може да се гравира; някои майстори репят готов изрязан по свой проект в студио стикер с орнамент, после отстраняват част от фигурите, запълват с тънък слой грунд и изравняват, а след втвърдяването вдигат частите, които пазят место на вдлъбнатините , а след това шлифоват и позлатяват.  Много приспособления от строителните магазини и молове  като декоративни валяци, готови орнаменти, готови стикери и всякакви покрития, могат да се приложат при художественото оформление на храма, при условие, че са в унисон със стенописта и иконостаса. Орнаментите могат да се изпишат заедно със стенописите, но могат и да се добавят към трудни за отстраняване повърхности като минатите с блажна боя стени. Украсата може да е симетрична или не, чертана или артистично нарисувана, важното е да стои добре, да носи послание и да се приема от общността.