OBRAZOPISANIE

Златни правила в духовното изкуство на иконописта:

Вяра, упование, дръзновение, бодрост.

Пост, молитва, църковност и добри дела.

Търпение, старание и трудолюбие.

Кротост, целомъдрие, въздържание, скромност.

Смирение, незлобие, прошка, милост, съчувствие.

Солидарност, сътрудничество, благотворителност.

Добро проучване на сюжет, образци и литература.

Изписване на иконата като лично за себе си.

Изпълнение на всеки етап в улеснение на следващия и корекция на предходния до степен на съвършенство и завършеност - да носи характера на първообраза. Постоянство при липсата на нужда от корекции между етапите. При необходимост от поправяне - лекота при разваляне, връщане в началото и започване отново до постигане на желания резултат. Качеството на иконата да удовлетворява поръчителя и иконописеца, който да умее да защити своите виждания в унисон с богословието на иконата, литературата и иконописното предание.

Споделяне и преподаване на информация и опит - отговорност за предаване на живата традиция на иконописта.

Благодарност, благоговение и отговорност в призванието на църковнослужител-иконописец.

Иконописта е път за развитие на тези добродетели. Независимо от уменията, заложбите, възрастта, образованието, подготовката, благосъстоянието, благочестието, убежденията, нагласите и пр., всеки може да се занимава с иконопис и да се развива като достига все по-висока степен на усъвършенстване. Иконописта може да се разглежда като ръкоделие, народно изкуство, занаят, майсторство, изобразително изкуство, проповед, аскетика, добротворство, благочестиво занимание и пр. Не всеки може да достигне до висотата на изписването, наример на катедрален храм или ставропигиален манастир, до иконопис в стила на културно-исторически паметник с висока художествена стойност, но с Божията помощ, всеки може да започне занимания по иконопис и да стане част от екип, който може да постигне добри резултати достойни за църковно-богослужебна и домашна молитвена употреба: икона за подарък на близък човек, за израз на вероизповеданието и за прослава на Бога. Има толкова свети места, които са в твърде занемарен вид и не отговарят на красотата на вярата, която им вдъхва живот и им дава смисъл за съществуване и обновяване. Заниманията с иконопис - теоретични и практически - могат да създадат естетическа култура и съзнание за благолепието на всяко кътче посветено на Бога.

Иконописта е молитвен труд в уединение или в единство с други молитвено настроени съмишленици. Работата обикновено започва с четене на молитви към Бога, прекръстване, палене на свещ, кадене на тамян, прощаване на другите от сърце и пр. В процеса на работа иконописците се държат кротко и смирено като пред очите на Бога, не говорят излишно, мислите им не блуждаят, а се съсредоточават в духовното, без пренебрегване на другите, без осъждане и завист. В иконописта се напредва внимателно и сигурно, с покаяние, търпение, послушание към наставниците и разбирателство със сътрудниците си. В дух на непрестанна радост и постоянна благодарност за дара на иконописта и с молитва към светите личности, които се изобразяват, грижливо и съвестно се изпълнява всеки етап от иконописта и всяка подробност от иконата. При трудности или несправяне със задачата или сроковете, иконописците търсят помощ и застъпничество от Бога и светиите и се съветват с учителите, духовните наставници и помежду си. Накрая, иконописците първи се молят усърдно пред иконата, преди тя да поеме по пътя си. Постиженията се отдават на Божията милост и се благодари от сърце за небесната помощ, а при неодобрение се засилват трудовете с молитва за прошка на греховете и за повече сили. За да привлекат Божията благодат към своето свещено занимание, иконописците, искрено се стремят да живеят праведно според каноните на Светата Православна Църква, както всички вярващи хора и като примерни църковни служители. Вярващите и добродетелни иконописци надхвърлят изискванията на професионалната етика като си помагат самоотвержено и с чувство на благодарност и отговорност за благодатта за изписването на свети образи. Това означава споделяне на тънкостите на занаята, на наличните ресурси, съпреживяване на успехите и трудностите и стремеж за колективна дейност, както и отговорност за трудовите права на ближния. Дарът на иконописта като призвание освещава и надмогва всички останали лични житейски приоритети заради честта да се разпространяват иконописни изображения сред хората, да се общува молитвено с изобразяваните свещени персонажи и да се помага на хората да достигнат святост.