ISTORIA

Историята на иконописта започва с мирозданието, когато Бог създава човека по Свой образ и след като основава съществуването на сътворения нивидим и видим свят на божестевните закони, поставя богоподобието за задача на човечеството. След като първите хора отначало не успяват да спазят Божията воля и забавят изпълнението на Божия план за човешкото домостроителство, Божието обещание за спасение и избавление на човешкия род създава очакването на Боговъплъщението и изкупуплението на хората. Старозаветните праведници си създават редица предобрази на Господ Иисус Христос. През вековете богоизбраните заради искрената си вяра хора намират за необходимост да отбележат местата, на които са се случили свещени събития и като идват отново там да си припомнят силата на Божието благословение и Богообщението. Докато израилтяните живеят скромно и богоотдадено в търсене на Обетованата земя Палестина, потомците на Каин и езическите народи постепенно развиват блестящо изкуство, което да утешава душите им отдалечени от Бога и отдадени на идолопоклонство. Сакралното изкуство на старозаветните праведници възниква едва при създаването на първия и единствен за всички хора преносим храм - Скинията, в чиито олтар, по Божие указание се прави златна украса на ковчега или кивота, в който се съхраняват каменните скрижали с Десетте Божии заповеди получени свисше от библейския патриарх Моисей Боговидец и разцъфналия жезъл на патриарх Аарон - неговия брат. Ковчегът на завета се украсява с два златни херувима и заради светостта си и силната енергия, която се излъчва от него, може да се докосва само от избарните за това хора, в специално време. Първият старозаветен художник - Веселиил изработва украсата на скинията с даренията на хората - злато, дърво и текстил (синя, червена и естествена вълна). Изкуството на храмовата украса се развива при строежа на Йерусалимския Соломонов храм - непосредствено преди идването на Иисус Христос в храма съществува практика за украсяването на интериора и одеждите на свещениците, а Пресвета Богородица усвоява това изкуство наред с изучаването на Свещените Писания, а после сама изработва и украсява дрехите на Божия Син. От новозаветно верме - първата икона на Пресвета Богородица е изписана от свети Лука и благословена от Божията Майка. По апокрифно предание още преди момента на Христовото Разпятие и Възкресение, едеският цар Авгар изпраща художника Ананий да нарисува Спасителя и да отнесе обратно готовия портрет, но тъй като художникът не успява - Спасителят отпечатва на кърпа Своя лик - св. Убрус (Мандилион), подобен на който, но с трънен венец е запазен на кърпа поднесена на Христос от св. Вероника по пътя към Голгота. Впоследствие Св. Убрус по чуден начинсе отпечатва върху тухлена стена; преданието разказва и за други такива неръкотворни отпечатвания от оригинала. През цялата история на православната църква има случаи на неръкотворни образи, например, Фануилската икона на свети Георги заради която манастирът се нарича Зограф - изписала се за да помогне на монасите в избор на светец-покровител; интересен е случаят със заболелия иконописец, на когото ангел помогнал да довърши една икона навреме. Тези случаи затвърждават практиката да се работи в екип, молитвено, да се придържаме педантично към образците създадени от светиите и начините на работа утвърдени в църквата, да се уповаваме на Бога, да иконописваме, когато сме призвани и да изпълняваме навреме поръчките си.
Светите образи идват до нас от древността по силата на преданието започнало от хората най-близки до свещените лица и познавали външността им. Има запазени и документи с описанията на Спасителя, Пресвета Богородица и др. Това е сериозно основание да се следват стриктно типажите от образците и канонично и исторически фиксираните цветове. Въпреки толкова различните типажи, композиционни и технически решения, стилове, национални традиции, художествени похвати и естетически методи на изобразяване през вековете, въпреки дискусиите, иконописните персонажи се разпознават недвусмислено от вярващите. Свещените православни догмати и канони позволяват създаването на иконични изображения от всички подхдящи за целта материали, но още втората Божия заповед, според тълкуванието на св. равноап. Кирил Славянобългарски не казва да не се покланяме пред никакви изображения, а да не се хокланяме пред всякакави изображения. Към иконичните изображения има изисквания, които са догматически разяснени през вековете при много спорни моменти в църковната практика. Така църковните правила премахват кръстовете от подовата украса на храма, но оставят фигурите, които помагат за ориентиране в храмовото пространство при богослужението; каноните дават път на конкретните и стилизираните изображения за сметка на алегоричните, но запазват символите в декоративната храмова украса. Традицията предписва да се рисуват икони само по поръчка, иконописците да не рисуват светски изображения, а новите сюжети да се въвеждат само от светци и с църковно благословение. Въпреки яснотата на църковната догматика и каноничното право, все още иконописта е една от най-противоречивите църковни дейности колебаеща се между иконоборство и светска религиозна живопис, между искрена фолклорна примитивност, извисена отшелническа аскетичност и представително висше изкуство. В наши дни православната иконопис вече се е обособила от светското изкуство и не следва неговите стилове и особености, за разлика от сакралното изкуство на другите християни.

В историята на иконописта се очертават няколко основни епохи и школи, които са документирани по запазените паметници и определят изобразителния стил.

Предхристиянско изкуство - първите синагоги украсени с растителни орнаменти.
Раннохристиянско изкуство - Горницата на Тайната Вечеря, мястото на Петдесетница, местата на другите свещени събития, първите църкви в катакомби, крипти и приспособени жилищни или обществени сгради.
Византийско средновековно християнско изкуство (VІ-ХІVвв.) - периоди според управлението на източната римска империя:

• Юстинианов ренесанс 483- 565 - Агия св. София, св. Апостоли в Истанбул, сан Витале в Равена
• Иконоборски период - 730-843, нашествия, унищожават се произведенията на иконописта и се заменят с декоративни мотиви
• VІІ  Вселенски Никейски събор - 
• Македонов ренесанс 843-1025 - Осиос (преп.) Лука край Атина, изкуство на ІБългарска държава - Плиска и Преслав, Охрид
• Комнинов ренесанс 1025-1204 - сан Марко във Венеция, преп. Алипий и Григорий Киево-Печерски в Украина - Киевска Русь, II Българска държава - Търновска художествена школа (исихазма)
• Латински период - 1204-1261 - ІV кръстоносен поход
• Палеологов ренесанс  - 1261-1453 и златен век на руската иконопис Теофан Грък (ХІV в. ), преп. Андрей Рубльов и Даниил Черни (ХІV-ХVІ вв.), Дионисий и синовете му (ХV-ХVІ вв.)

Руски традиции: домонголска, Киевска, Новгородска, Псковска, Московска, Тверска, Владимирско-Суздалска, Ростовска, Ярославска, Костромска, Уралска
Пост-византийско средновековно изкуство - Османски период -  (ХV-ХVІІІ вв.) - византийско влияние в западната религиозна живопис

• Гърция - Критска школа (о. Крит под венецианска власт), Йониска, Македонска школа, Софийска мала света гора - св. Пимен Зографски, при книжовните школи и църковни центрове - мала света гора, при метосите на атонските манастири, Русия, Сърбия, Румъния, Венеция, Сицилия

Възрожденско християнско изкуство - западно влияние в православните страни, ХVІІІ в. Руски барок в иконописта, ХІХ в. - руска религиозна живопис

иконописни школи и иконописци - България и Македония - Самоковска, Тревненска, Дебърска, Банска, Разложка, Охридска школи; примитивна иконопис - занаятчийско производство - домашните иконостаси.
Модерно християнско изкуство на националните православни църкви - Българска иконопис, Руска иконопис - никонианска, староверска, дореволюционна и задгранична школи, Гръцка иконопис, Румънска иконопис, Сръбска иконопис, Атонска иконопис, упадък на иконописта
Съвременно християнско изкуство - връщане към древните образци, иконописци със собствен стил