POKRITIE

Пропиване с фирниз и запечатване с лак

Завършването на иконата започва с изчертаването на нимбовете-ореолите с тушовка - очертаването става с червена линия или с тъмночервена и бяла линии като центъра на окръжностите обикновено се поставя в средата на челото или по-надолу. За закрепване на боята върху златото се ползва сапун, друг перилен препарат или волска жлъчка (синтетична от художествен магазин - съхранявана в хладилник или естествена - от кланница, но не трае дълго) в малко количество в боята (за да не разяде боята и грунда ако препаратът е много силен) или линията се минава първо с белтък (може да е оцветен с пигмент) и след засъхването му се повтаря с боя. Белтъкът може да е престоял няколко дни и прецеден (мирише силно) или разбит на твърда пяна и престоял - тогава се използва само течността, която остане под твърдата пяна. Също така се изписват и буквите (с четка или тънка клечица, но така, че да не повредят златото) - за предпочитане с графия по хубав образец на шрифт от компютъра или по водещата линия на листа, който се използва за подложка под ръката и още един лист закрепен над нивото на буквите. Надписите могат да са на български или църковно-славянски, но не и смесени, освен ако има изрично изискване на поръчителите. Буквите могат да се изпишат в медальони-розетки, които да са в кръгла или друга овална форма с отделно полиран кант при кръгово полирани ореоли, на червен фон на кръга изписани с бяло или златно като асист, а най-често са ярко или тъмно червени и бели в стенописта. Целите ореоли могат да са изпълнени с декорация и това не е задължително да е зададено от образеца или интериора на храма, както и да е непременно същото. Според Златина Карчева, надписите не бива нито да загрозяват иконата, нито да са най-хубавото нещо в нея.

Много важно е иконата да съхне дълго от завършването до пропиването и после до лакирането! Някои иконописци правят дълги интервали и в процеса на работа (също така често поглеждат иконата отдалеч преди и след почивките, които са на определени интервали) за да избегнат пропускането на грешки поради липса на дистанция (време, разстояние, развитие). Пропиването с олифа се избягва от някои иконописци, които познават процеса на реставриране на пропита и впоследствие потъмняла икона, когато се засягат и боите. Потъмняването понякога се маха само при изнасяне на иконите на светлина. При отстраняване от реставратори със спирт или специален разтвор, обикновено се оставя ивица, която показва състоянието на иконата преди почистване. 

Друг проблем е опасният в домашни условия начин на варене на разредители, разтворители, спирт, на лененото масло с малко счукан кехлибар и отровен оловен сикатив за бързо съхнене (който може и да не се сложи за сметка на твърде дългото съхнене - ако е в повече той ускорява процеса на стареене на този слой). Но олифата може да се приготви и с поставяне на лененото (или друго) масло на силно слънце в покрит с чорап или двойно рехаво платно съд (или с капачка незавинтена докрай, или на радиатора за дълго време (при силен радиатор е достатъчна и седмица, но маслото се разклаща няколко пъти на ден за да не се образува коричка. Предварително се консултираме за безопасността на този вариант и трябва да защитим съда от небрежност. Последната неприятност (ако не броим заглаждането с длан в комбинация с оловото в състава на олифата - това може да се прави с ръкавица или с някакъв инструмент) е твърде дългото време до окончателно изсъхване, което става в кутия (овлажняването на пода и въздуха не е достатъчно) или в шкаф със завеска или вратичка като иконата е в хоризонтално положение (не е достатъчно да се наклони с лице към стената и да се опре само на горния ръб). Пропиването може да се направи с друга смола разтворена в терпентин или с восъчна паста, но тези практики първо се проучват и експериментират за да не повредим готовата икона. Някои иконописци предпочитат разтворените в спирт лакове - шеллак като крайно покритие, други минават направо с крайния лак и после с восъчна паста и вълнен парцал матират иконата, трети ползват лак, който може да се нанася и върху икона, която не е съхнала дълго. Акрилният, винилен, полароиден и др. лакове не са органично свързани с яйчената темпера. При появата на бели петна от аерозолния лак се минава втори слой и те изчезват или ако са трайни, мястото се залива с гореща олифа, която да размекне лака, да пропие и да изкара затворената отдолу влага. Интересен вариант,  е покритието от вакса от восък разтворен в терпентин или осапунен на водна баня с малко амоняк или друго вещество с този ефект (разтопеният восък - на водна баня или в микровълнова фурна - се емулгира с вода, мазнина и основа с пасатор до консистенция на майонеза) - студена енкаустичва емулсия. Добър вариант е ваксата за реставратори с добавки - дамара, мастикс, сапун, масло и др. или домашно приготвената като много се внимава с терпентина при затоплянето на сместа от стритите съставки на водна баня. Ваксата се изважда по-рано от хладилника и се маже равномерно като крем върху затоплена със сешоар дъска, после се затопля още и се оставя увита в наелон да се охлади и накрая се полира с вълнено парче или с лезвие. Така живописният слой на дъската или стената придобива качества на енкаустика, но все още може да се фиксира допълнително с дамаров, нитроцелулозен или друг подходящ лак. В лакирането на иконописта могат успешно да се приложат редица знания от художествената обработка на дърво и от лютиерството.

Възможно е олифата да се замени с ленен безир, но е твърде вероятно той да съдържа туткал. Лененото масло (студено пресовано под налягане или от хранителен магазин и избелено на слънце) може да се смеси с повече или по-малко Stand oil от арт-магазините в различно съотношение според сезона. Накрая, можем и да си закупим олифа, но от производител, на който можем да се доверим за качеството й и за окончателния ефект. Някои иконописци препоръчват олифенето да става в нагрята фурна, но винаги трябва да имаме в близост пожарогасител и да се има предвид риска от изгаряне и запалване на смолите и алкохолите, както и вредността им за човека. Олифата променя съществено качеството на целия иконописен слой и защитава иконата от влагата и от резките температурни промени, които могат да я повредят. Обработката на дъската с инсектицид, пропиването поне със зехтин и лакирането й откъм обратната страна също предпазват иконата. Лакирането цели да замени олифата или да я предпази от набиване с прах и сажди. Лакът не бива да е водоразтворим за да не се изтрият боите при нанасянето му, но от друга страна, той дава възможност на иконата да се завърши от днес за утре и влагата да продължи да излиза с месеци, без да остави бели петна. Мнозина иконописци предпочитат вместо да олифят, да ползват два вида лак един върху друг, напр. восъчен, дамаров, шеллак, покрити от нитроцелулозен или акрилен.

Готовата икона може да се постави в киот - кутия от рамка с висок профил и стъкло или поне в подходяща кутия с облечена в хубав плат рамка от мек материал за да пристигне невредима до постоянното си място. Към иконата може да се приложат информационни материали. Иконописците имат право да запазят пълна анонимност или да поставят само някакъв знак за авторството си и за бройката на тиражиране на копието ако произвеждат серийно дадени образци, но могат и да снабдят иконата със сертификат за износ на произведение на изкуството, ако това би могло да се окаже необходимо.