ATELIE

Иконописната работилница

В зависимост от обстоятелствата, работното пространство за иконопис може да варира от импровизиран работен кът (постоянен или подвижен) до няколко помещения, зала или обширна производствена база. С еднакъв успех може да се рисува на балкона, в градината или сред природата. Най-важно в едно иконописно ателие е обособяването на мястото и времето за общуване и отдих, теоретична подготовка, груби технически дейности, складиране и почистване, от условията за същинската иконопис. Аскетичният характер на иконописта като духовно занимание не означава отказ от удобствата, които ще подсигурят по-ефективна работа като спестят време, средства, усилия и проблеми. 
При работа иконата може да се подпира на ръба на масата и в скута или да се закрепва хоризонтално (на маса или в скута) или вертикално (на статив - голям и напълно вертикален, наклонен или върху маса, на стол, в наклонена кутия или чекмедже, на тежка дълга дъска - рафт или страна от легло - облегната на стената и снабдена с хоризонтален перваз от летва или две дръжки за мебели) - дъската може да се фиксира с тежести или стеги. 
Материалите и инструментите се поставят в близост до работната площ - винаги да са на една ръка разстояние или да се изваждат и прибират - честото ставане и подреждане е полезно против заседяването и като почивка, но разсейва и отнема време. Четките могат да се поставят в колан, джобове, престилка, моливник, тежка чаша, палитра, калъф, рогозка, чанта, кутия, чекмедже, на кърпа, на специална спираловидна стойка или просто зад ухото, направо на пода, на вестник, на отделна масичка или столче или на специален шкаф на колела, който побира всичките принадлежности за иконопис в отделни чекмеджета и на рафтове.  
Иконописците сами си преценяват какъв подстъп към дъската или стената им е необходим и поставят масата или статива така, че да може да се обикаля отвсякъде или от едната страна и да имат пространство за отдалечаване за да поглеждат често работата си от дистанция. 
Според начина на поставяне на дъската или наклона и отдалечеността на стената се избира и опората за ръката (както и удължителя за четката), която позволява изписването на хубави линии в желаната посока (подпорка, mahl stick, муштабель, малерщок, κονταρι για αγιογραφια) – за вертикалните икони - здрава и права летва или дибла с дебелина, колкото пръстите ни, обвита от двата края с топка мека материя (вързопче с мек пълнеж, тръба дунапрен и пр.), за хоризонтално поставената икона - п-образна поставка, рамка, права или наклонена кутия или линийка върху  полето на самата икона - ковчежето надвишаващо като рамка изобразителната повърхност (защитено с хартия и плат). От опита на живописците с маслените бои, при които няма начин за подпиране върху работната повърхност, иконописците взаимстват и начините за опиране на рисуващата ръка върху части от другата - никак не е достатъчно и приемливо да се разчита само на подпирането на ръката с кутрето върху сухо място от иконата.

Съвременни удобства и техника на безопасност

Хубаво е библиотеката, телефоните, компютърът (за някои хора и телевизорът), сервизните помещения да са в близост; прекрасно е ателието за иконопис да има изглед навън за да отморяваме очите си и да се раздвижваме, както и климатик и добра вентилация, безупречна хигиена, а не на последно място, здравословна храна и напитки в достатъчно количество; лукс за иконописеца е възможността за екологичен интериор, допълнителна работна сила и инструментариум или поне за временно ползване на специализирана производствена база и опитен персонал. 

При продължителна работа се препоръчва добро обезопасяване на течностите или близост на хигиенни материали за попиване за да не се налага прекъсване при изпускане или бутане на съд и разливане. Накрая, дългото стоене на стол и взирането трябва да се прекъсва от почивка, поставяне на изкуствени сълзи в очите, почистване на очилата и ръцете, вглеждане в зелени площи в далечината или в плоскост оцветена в мек, неутрален и светъл тревно-зелен цвят, охра, кафяво или сиво наред с леко раздвижване за да се избегнат отоците в крайниците, което е особено актуално за хора участващи редовно в богослужението. Най-доброто решение в такъв случай е да се сяда за работа на надувна възглавница или напълнена наполовина автомобилна гума на пода или в леглото или ходилата да се повдигат върху табуретка или наклонена плоскост, което ще намали застойните явления без диета и медикаменти. За очите се препоръчва консултация с офталмолог за профилактични упражнения, капки, крем и евентуално - очила с малък диоптър компенсиращ дългото взиране и съвети за безопасността при работа с лупа. Следващите звена на преумора са в гръбнака и мозъка. При стенопис иконописците се обезопасяват с корсет за врата или по-голям - от санитарните магазини след консултация с невролог. Скелето може да позволява работа и в легнало положение, но най-важното е да издържа тежестта и вибрациите - затова е по-добре да се наеме здрава метална конструкция с подемен механизъм. Мозъчната преумора чрез зрителното натоварване може да бъде много опасна и да отнеме много време и сили - затова не бива да се изпуска от внимание и трябва да се предотвратява, ако е необходимо с медикаменти след консултация с невролог, но не и с консумация на алкохол по време на иконописване. 

Режимът на иконописеца

Ритъмът на работа в иконописната работилница може да следва светски принципи и ритуали като непостоянното творческо вдъхновение и железната занаятчийската дисциплина, но още по-добре е да има и духовни измерения.

Богослужебните кръгове, които определят постните и празнични времена на деня, седмицата, месеца, сезона, годината и пр., могат лесно и успешно да зададат и графика на работа. Лесно е да се каже, че иконописците работят най-добре в постни дни и периоди - по-трудно е това правило да се възприеме и усвои без предварителна подготовка. От една страна, всичко ново представлява интерес и стимул за работа, от друга страна е от значение физическото, душевното и духовното състояние на отделния човек. Струва си да се усвоят древните църковни традиции. От практична гледна точка, най-важно за всеки иконописец е да рисува и проучва образци всеки ден (например - да прави по една копирка и да разглежда поне един сюжет). През топлите сезони е логично да се подготвят и грундират повече дъски за през останалото време на годината, да се суши олифа на слънце и да се лакират готови икони, да се посещават отдалечени свети места и да се заснемат икони и фрески и да се срещат колеги. През зимните месеци е по-нормално да се четат книги и сайтове, да се проучва литература за паметници и техники. Но не само при спешна нужда топлината за даден технологичен етап може да се получи от отоплителните уреди, а с изкуството и колегите да се общува по електронен път. Както трудовата и духовна дисциплина варира при всеки човек в рамките на общоприетите правила и традиции, така може да бъде споделена в една добра практика и с останалите. Например, както веднъж дневно, седмично, месечно, сезонно, годишно или в живота си се черкуваме, така ориентираме и своята съпричастност към иконописта като хоби, призвание, работа - заниманията с иконопис могат да заменят други наши духовни упражнения или да ги съпътстват. Струва си да отбележим в своя график желаната от нас честота на:  рисуването, експериментирането, търсенето на образци, взимането и предаването на поръчка, пътуване до обект, изложба, поддържане на блог, инвентаризация, подготовка и набавяне на материали, обмяна на опит, същинска иконопис. Възможно е, например, един виден иконописец да участва в изложба веднъж в живота си, да рисува два пъти седмично и през всички пости, да не излиза никога от манастира си, да споделя всеки ден с игумена си кака върви изписването, да е експериментирал само по време на три-годишното си обучение и стаж, да съзерцава образци на иконописта веднъж месечно, да чете акатист на светеца, когото изобразява по два пъти на ден, а само веднъж годишно да завършва и предава икона, да приема нова поръчка и да търси образец за нея през една седмица в годината. Друг вариант е застъпването на няколко иконописни проекта и работа по тях според вътрешното ни усещане и според напредъка в търсенето на образци и изграждането на собствени решения. Смяната на дейностите между няколко започнати икони и осъществяването на една докрай са два еднакво добри варианта, и за натоварените с много задължения от разнообразен характер, често сменящи своя фокус и влагащи енергия в съсредоточаването над непланирани ситуации (например онези на ръководна длъжност с материална отговорност и общуващи целодневно с много хора), но и за други иконописци, които живеят в лишения и уединение и са застрашени от депресивни състояния. Важното е да се намери индивидуалната гледна точка, която ще доведе до положителен резултат - приятно занимание с иконопис, духовно усъвършенстване, изящно художествено произведение, благоустройство на свето място, създаване на хубав молитвен образ за мнозина.