KITCH

Какво може да се определи като кич-безвкусица в църковното изкуство?

Имитацията, разностилието, крещящите цветове и грозотата, но не и смесването на елементи от различни епохи и стилове в храмовото пространство, напр. сполиите, чрез които е издигнат дори и Константинопол. Може също така да се каже, че естетически неиздържаното произведение на църковното изкуство се доближава до неканоничното с това, че дразни окото на вярващите и пречи на молитвеното им настроение в храма и навсякъде другаде. Трудно е да се приеме популярното твърдение, че иконата отдалечена от мястото, за което е предназначена губи от звученето си, особено ако това съхранява паметниците на иконописното изкуство чрез реставрация и подходящи условия и чрез експонирането и публикуването помага на иконописта да достига до много по-широк кръг хора, отколкото ще могат да я видят в храма, за който е изписана, ако не бъде открадната оттам или заменена с по-съвременна. Но ще забележим, че в музеите има много по-хубави иконни изображения, отколкото в някои неудачно и твърде стандартно изписани храмове; репродукциите от разрушени от времето икони могат да ни говорят много повече за вярата ни не с архаичността си, но с уникалността и духовността си като изображение, отколкото други тиражирани на хартия или дърво стандартни изображения, които са канонични по схема, но посредствени по изпълнение.
Упадъкът в иконописта е съвместяването на византийската иконична естетика с принципите на религиозното изобразително изкуство от различни жанрове до неясното смесване на двата стила. Религиозната живопис в иконописен стил също може да бъде издържана естетично и да изпълнява своята функция, която в православната църква не е традиционно богослужебна, но се приема за украса на интериора и екстериора. Проблем на православното вероизповедание е замяната на иконата с картина, която не може да осъществява иконичната роля отредена на църковното изобразително изкуство. 
Трудно е да се каже днес, че хартиената икона залепена с блажна боя за дебела талашитова плоскост е кич, защото имитира рисувана на дъска икона и често се продава като такава на неинформираните вярващи. Как да кажем, че са кич църквите издигнати от бетон във византийски стил, облицовани с камък, защото имитират каменния градеж на историческите храмове; как да избегнем хубавата алуминиева или пластмасова дограма и новите синтетични килими, пердета, цветя и покривки, когато наглед те са толкова трайни, евтини и удобни, а нали и свещите са синтетични? Но колкото по-сполучливо и по-близко до оригинала е фалшифициран даден образец и колкото по-тиражирани са тези копия, толкова по некрасиви са тези решения и те категорично не се приемат, когато става въпрос за паметници на културата и исторически възстановки на църкви. Едно е сигурно - липсата на вкус съвсем не означава бездуховност, нито висшата духовност означава отличен естетически вкус, въпреки, че развитието в едната насока, не пречи на извисяването и в другата. Колкото и да е странно за набитото око на иконописците и хората на изкуството, присъствието на евтини имитации и липсата за съзнание за авторски права в храмовите пространства често е случайно, не се забелязва от вярващите и не се отразява на богослужението и цялостната атмосфера и въздействие в църквите. Но това невинаги означава, че нищо не може да се направи ако има благословение и съгласие за това.